ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
Иконите на Божията Майка

Иконите на Божията Майка

Митр. Антоний СУРОЖКИ
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 

Рождественски благослов от Видинския митрополит Дометиан

23 декември 2012 17:00, Видинска митрополия
Видински митрополит Дометиан

„Младенецът, Който лежи във Витлеемските ясли, е упование на всички земни краища“ (патриарх Вартоломей, РП – 2008 г.).

Възлюбени в Господа братя и сестри, скъпи любомъдри поклонници на Младенеца Христос,

Отново сърцата ни тържествуват и заедно с ангелите, в съзвучие с рождественския камбанен звън издигат глас, пеейки и възпявайки „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука. 2:14). “По благодатта на Бог-Отец Eдинородният Син и божествено Слово Божие, Който е в недрата на Отца, единосъщен с Отца и Светия Дух, предвечният и съвършен Бог, Който е безначален, снизхожда към нас като Негови чеда, ставайки напълно човек, и извършва онова, което е по-ново от всичко ново, единственото ново нещо под слънцето” (Точно изложение на Православната вяра). Това въплъщение на Сина Божи е не просто символично, както въплъщенията на многобройните богове в митологията; то е реалност, една наистина нова реалност, единственото ново нещо под слънцето, което е станало в конкретен исторически момент по време на управлението на император Октавиан Август, сред един богоизбран народ, от дома и рода Давидов (Лука. 2:4), а именно Витлеем Иудейски, със спасителна цел, да достигаме съвършенство, като образ и подобие на Бога.

Събитието на въплъщението на Божието Слово ни дава възможност да достигнем крайните предели на нашата природа, които не се отъждествяват нито с “доброто и красивото” на древните елини и “правдата” на философите, нито със спокойствието на будистката “нирвана” и трансцеденталната “съдба” - “карма” чрез предполагаеми неспирни изменения във формата на живота, нито пък с някаква “хармония” на смятаните за противоречиви елементи на някаква въображаема “жизнена енергия” или нещо друго подобно.

Христовото Рождество не ни обещава някакво мъгляво блаженство или абстрактна вечност; то поставя “в нашите ръце” потенциала за лично участие в свещения живот и любовта на Бога в едно безкрайно духовно възрастване. То ни дава възможност не само “да получим осиновение” (Гал. 4:5), но също и да станем “участници в божественото естество” (2 Петр. 1:4).

И когато днес, изправени пред света с цялото му величие и блясък, чудейки се как да живеем, как да се спасяваме, пътят е един и той е Христос. Целият християнски род сега се обръща към един Младенец, към Дете, Което лежи в ясли, за да покаже на света, че това „е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1 Кор.1:18). Този Младенец за всяка една християнска душа е вдъхновение за живот, защото: “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Йоан. 1:4). Това е нашата вяра, това е нашата надежда, това е и нашата любов, без които не можем да живеем, не можем да съществуваме. Христос каза: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан. 14:6). Без Него човечеството не може да живее и преуспява, защото животът е в Него, спасението е в Него. На това ни учи Рождество Христово - да бъдем свободни, да бъдем личности в Христа - Богомладенеца.

Сега, когато се обръщаме към Светлината-Христос, нека подражаваме на призива Му, по думите на св. ап. Павел, „защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина“ (Еф. 5:9). Човечеството има нужда да живее в доброта, в правда, в истина, а тези ги няма без Христос. Тогава тези житейски добродетели ще бъдат спасителни и вдъхновяващи човешките същества, когато прозрем и приемем в сърцата си лежащия днес в ясли Младенец-Христос, приемем го в нас и създадем жилище у нас, в което Той да живее. Към това в този момент сме призовани и от Светата Църква, подтикнати да придобиваме не земното, а вечното, не тленното, а нетленното, да събираме богатство не на земята, а на небето за вечността.

Светата Църква няма да престане да възвестява – с цялата сила, придобита през нейния над двухилядолетен опит – че Младенецът, Който лежи във Витлеемските ясли, е “упование на всички земни краища”, Словото и целта на живота, изкуплението, изпратено от Бога на Неговия народ, тоест на целия свят, за всички човеци и времена.

Споделяйки тази блага вест, нека, възлюбени в Господа братя и сестри, с духовност, трезвост и мъдрост посрещнем Младенеца Христос. Призовани от рождественския камбанен звън - да отидем в Божия храм и бъдем едно с Рождественската радост, да я носим в сърцата си, да знаем и помним, че великият и свят ден на Рождество - първенец и начало на всички празници – сипе зарите си, като приканва всеки от нас към духовно въздигане и среща с Вечния по дни, Който стана Младенец заради нас.

От все сърце поздравяваме любезните читатели на официалния сайт на БПЦ-БП със светлото Рождество Христово и настъпването на Новата 2013 година, молитствено им пожелаваме да бъдат озарени от светлината на Божествения Младенец, та да подражават на Божествената правда и бъдат достойни чеда на Бога и светата ни родна Българска православна църква! Амин!

На многая и благая лета!

С неизменна в Богомладенеца обич,

+ Видински митрополит ДОМЕТИАН

Видинска света миторополия

 

 

Снимки

Видински митрополит Дометиан
« предишна новинаследваща новина »