| Автор: Варненска и Великопреслaвска митрополия
На 7 декември 2011 г. в Дома на тракийското дружество „Капитан Петко войвода”, гр. Варна, бе проведена вечер под наслов „Духовният принос на Варненски и Преславски митрополит Симеон”.
Вечерта бе включена в поредния Рождественски салон на изкуствата, под патронажа на кмета на община Варна г-н Кирил Йорданов и с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил.
„Църквата никога не е забравяла своите многозаслужили пастири и дори в най-тежките времена на гонения и враждебност на държавата и обществото към нея. Тя споменаваше имената им в своите служби и молитви и се грижеше за тяхната памет; митрополит Симеон всъщност никога не е напускал своята епархия и своите верни пасоми. Варненска и Великопреславска митрополия винаги се е стремяла да откликва на всяка инициатива, свързана с името и делото на своя пръв архиерей. Ето защо още преди 7 години тя без колебание прегърна идеята на Емил Димитров за събиране и издаване на писменото наследство на митрополит Симеон и реши да насърчи неговите компетентни и безкористни издирвания. Логичен резултат от многогодишните усилия на д-р Емил Димитров е и настоящият т. 1 от „Съчинения“ на Митрополит Симеон, озаглавен сполучливо „Църква и история“.
Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил представи книжовното наследство на Дядо Симеон. Архиереят изтъкна значимия принос към Църквата и науката на митрополит Симеон. За съвременните и бъдните поколения, които без съмнение, тепърва ще преоткриват личността и делото на Дядо Симеон и ще се вслушват в неговите послания и чрез наскоро издадените съчинения.
Митрополит Симеон принадлежи към едно изключително даровито поколение български църковни дейци. Да отбележим само, че негови връстници, родени в същата година – 1840 – са Лазар Йовчев, бъдещ екзарх Йосиф I (1840–1915), Евстатий Помаков, бъдещ митрополит Дионисий Ловчански (1840–1875), завършил тъй рано живота си при неизяснени докрай обстоятелства, и Тодор Кусев, бъдещ митрополит Методий Старозагорски (Методий Кусевич, 1840–1922). Негов връстник навярно (или само година по-млад) е близкият му приятел, съмишленик и съратник Васил Друмев, бъдещ митрополит Климент Търновски (1840/1841–1901). И тъкмо сред тези изтъкнати дейци с многообразни дарования и заслуги пред Отечеството, митрополит Симеон изпъква не само с благословената си благолепна старост, направила го свидетел дори на собственото му увековечаване от благодарното потомство; с дълголетието си той единствен сред тях олицетворява „връзката на времената“ в новата българска история и култура и заслужава определението „последен възрожденец“ (Ст. Чилингиров).
Вечерта бе открита с изпълнения на Хора на свещениците при Варненска и Великопреславска митрополия.
