| Видинска митрополия
Един от видните управници на Видин е небeзизвестният Осман Пазвантоглу, който до ден днешен се тачи и възхвалява във и около Видин, за любовта и загрижеността му към цялото население. Той се е явявал покровител не само на мюсюлманите, но и на християните, като не е пречел да се изразява свободно националната и християнска идентичност и принадлежност на българското наоселение.
Днес името на Пазвантоглу е символ на любов, единство и покровителство на целия народ, безрезервно и всеотдайно.
Много са мненията за него и автобиографичните очерци, но въпреки всичко той остава в народната памет като покровител на християните, почитащ и подкрепящ тяхната, особено религиозна, свобода.
Личността на Пазвантоглу е спорна. Това се вижда и от факта, че поради политическите си възгледи и покровителството си над християните, той не е погребан на място, отговарящо на мюсюлманската религия, а е погребан отделно, сам, като човек, чужд на османската традиция.
Осман Пазвантоглу, управител на Видинския санджак (османска административна област с център Видин) от 1793 до 1807 г., според преданията бил сред най-човечните между турските управници. Българите от околността го уважавали, но не се нравел на султана заради новаторските си идеи в управлението. Той е най-знаменитият управител на Видинската област през целия период на османското владичество.
Пазвантоглу е роден ок. 1758 г. Произхожда от богато видинско еничарско семейство. На няколко пъти е изселван заедно с баща си Йомер Пазвантоглу. Успява да откъсне големи територии от централната власт в Цариград и да се разпорежда в тях като независим владетел (1793-1807). В края на 18-и век султан Селим III предприема три похода срещу Видин и войските му, на два пъти безуспешно обсажда града. Пазвантоглу спечелва три блестящи победи срещу армията на Селим III.
От времето на Осман Пазвантоглу са запазени военни, религиозни и обществени сгради, в това число Джамията на Осман Пазвантоглу с прилежащата библиотека.
Умира във Видин на 5 (17) февруари 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя (в градината на джамията) – за тях бил предател и враг.
От времето на Осман Пазвантоглу е останала джамия и библиотека.
Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Минарето има на върха си стилизиран връх на пика. Пазвантоглу я е посветил на баща си, посечен във Видин по заповед на султана. Има сведения, че е съществувала и друга сграда, в която вероятно се е помещавало медресе (училище) или завие (малка мюсюлманска религиозна обител). Както библиотеката, така и джамията на Осман Пазвантоглу се отличават с това, че куполът на библиотеката и минарето завършват с фигура на стилизирана пика. Според повечето източници това е бил знак, с който Осман Пазвантоглу е подчертавал своята независимост на турски феодален владетел от Султана. Според други източници тази форма е заимствана от върха на знамето на войсковата част, в която е служил Осман Пазвантоглу.
А една друга версия за минарето е че изобразява обърнато сърце като израз на несподелени чувства със своята любима българка. Даже има мнение, че джамията е построена в нейна чест.
Тази версия е по-известна. Поради разбиранията на времето, а и според днешните разбирания, заради различната им религиозна принадлежност чувствата им остават неразбрани от околните и лишени от бъдеще. Това е причината джамията да е известна още и като "Сърцатата джамия".
Библиотеката е каменна, квадратна по форма постройка, покрита с купол от оловна ламарина. Над входа й е вграден надпис: “Аз, Осман Пазвантоглу, построявам тази библиотека, която съдържа разни скъпоценни книги, от тях посетителят да извлича знания и да благославя покойната ми майка”. Вътре са били съхранявани редки османски ръкописи и старопечатни книги, които днес се пазят в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. Кирил и Методий”. Видинските османски документи, регистри и кадийски сиджили от ХVІІ - ХІХ век, постъпват в отдела около 1887 г. Предполага се, че кадийската архива, данъчни и имотни регистри от Видинския санджак са пазени преди Освобождението в библиотеката на Осман Пазвантоглу.
Величието на Видин чрез делото на Осман Пазвантоглу се показва на света, като една крепост, която не е минало, а настояще, което я прави вечна и безсмъртна.
