| Автор: Варненска и Великопреслaвска митрополия
На 9 февруари 2011 г. се навършват 171 г. от рождението на митрополит Симеон, чието светско име е Одисей Попниколов - висш духовник на БПЦ, Варненско-Преславски митрополит в продължение на цели 65 години.
Днес по благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил се проведе свещеническа конференция в храм "Св. Възнесение", гр. Шумен, на която среща свещенството в нашата богохранима духовна околия почете паметта на приснопаметния митрополит Симеон.
Митрополит Симеон е роден в Бургас в многодетно християнско семейство, дошло от българското село Факия и попаднало в среда, където елинизмът обхванал много български семейства. Елинофилски настроен израства и малкият Одисей, получавайки гръцко първоначално и класно образование, след това постъпва в Халкинското богословско училище. И там в гръцка обстановка, под влияние на своя съученик йеродякон Григорий, по-късно Доростолски и Червенски митрополит, той осъзнава своя български произход и твърдо застава с перо и дела за самостоятелна Българска православна църква и за освобождението на своя народ. Като учител и протосингел във Видин и Екзархията той ревностно работи за устройване и закрепване на възкръсналата древна първа славянска Църква - Българската.
Научната му подготовка и пламенният му патриотизъм спечелват сърцата на архиереи и християни и през 1872 г. той бива избран отначало за Преславски, а след това за Варненски митрополит на обединената Варненско-Преславска епархия.
Поради силното влияние на Вселенската патриаршия във Варна митрополит Симеон започва своята архипастирска дейност в Шумен, където престоява 10 години. Той служи в църквите на села и градове, за да чуят на роден език зажаднелите за благотворното Слово Божие българи, съдейства за образованието в училищата, поради което подобно на своя велик съименник свиква епархийски събор, на който по негово предложение се вземат важни решения за организиране на епархията и учебното дело, преди всичко по селата.
След като се премества във Варна през 1882 г., митрополит Симеон започва изграждането на величествената варненска катедрала, посветена на Успението на Божията Майка, този пръв храм-паметник в България за увековечаване на великия подвиг на падналите за Освобождението български опълченци, руски, румънски и др. воини. Построява десетки нови храмове и в други населени места.
В своята църковна и просветна дейност митрополит Симеон стоял на твърдата основа на каноните на Православната църква и бил непримирим спрямо всяко вмешателство в църковните дела. Противопоставял се на всички, които не разбирали необходимостта от "духовна църква", било то политици, държавници, дори на самия княз Фердинанд. Високопреосвещеният не е бил против взаимодействието между Църква и държава, но смятал за ненужно, дори вредно, когато един министър "заповядва днес така, утре ще се намери друг министър да издаде други разпореждания... Защото, ако архиереите приемат и изпълняват всичките подобни правителствени разпореждания за черковното управление, тогаз за мене става твърде загадъчен въпросът, с каква цел ще съществуват в черквата ни екзархът и Синодът".
Непримиримостта на митрополит Симеон по отношение на вмешателството на политици в църковните дела му спечелва много неприятели, поради което е принуден да напусне Варна. Така почти две години той ръководи епархията си от разстояние и приема да се върне едва след многократни настойчиви извинения и покани.
Затова не е случайно, че в такъв момент той е написал: "Вие, вместо по-лек, правите по-тежък живота и управлението, което за нашите грехове ни се повери".
Митрополит Симеон се ползвал с голямо уважение от страна на християните и истинските родолюбци, радеещи за независима от когото и да било Църква и държава. Като народен представител той участва в изработването на Конституцията на България в Учредителното народно събрание, участва в делегацията на Първото народно събрание, изпратена в Ливадия, Крим, за да поднесе на княз Александър Батенберг акта за избирането му за български княз. Заседава в Първото и Второто Велико народно събрание, във Второто обикновено народно събрание. Като председател на Третото народно събрание възглавява делегация за коронацията на император Александър III и за премахване недоразуменията, предизвикани от руските генерали в София и руската дипломация.
Немалка е книжовната и научна дейност на високопреосвещения митрополит - преводи от гръцки и оригинални творби. Затова е избран за член на Българската академия на науките. Участва в комисията за превод на св. Библия на новобългарски език, в изработването на Екзархийския устав.
С цялостното си архипастирско и църковно-просветно дело, на което той завещава много свои средства, като създава фондове за ученици, с пълно право може да се каже, че митрополит Симеон е един от най-изявените народни будители, дейно участващ в изграждането на Църква и държава след Освобождението.
Нека от все сърце се помолим на Великия и Всемилостив Бог да упокои душата на приснопаметния ни архиерей в селенията на праведниците, където няма скръб и въздишка, а вечен и блажен живот. Амин!
