| Автор: Българска Патриаршия
Днес се навършват 200 години от успението на преподобни Никодим Светогорец, ярка фигура на т. нар. “коливадско” движение на Атон, стремящо се да възстанови православната традиция в нейната изконна чистота след векове чуждо господство и забрава.
Свети Никодим е роден през 1749 г. на гръцкия остров Наксос. Светското му име е Николаос Каливруцис. Още от малък се славел с изключителна памет. Можел да наизусти много текстове, и то след еднократно прочитане. Освен това бил дълбоко богобоязлив, трудолюбив и обичал да изучава Свещеното Писание и творенията на светите Отци на Църквата. Завършил прочутата Евангелска школа в Смирна, където наред с богословието се изучавали и класически езици, икономика, медицина, астрономия и военни науки. Самият той бил прекрасен познавач на гръцкия език във всичките му форми – от езика на Омир до разговорния език. Знаел също латински, френски и италиански език, а според някои и английски език. По-късно се прочул като автор и тълкувател на църковни химни. През 1775 г. заминал на Света Гора, в монастира “Дионисиу”, където две години по-късно е постриган за монах. През 1777 г. се срещнал с друг голям водач на коливадското движение, св. Макарий митрополит Коринтски, който му поръчал да подготви за издаване намерения във Ватопедския манастир ръкопис на “Добротолюбие” („Филокалия”) и “Евергетинос". С тези две книги започнал огромната си по обем и значение книжовна дейност, с която завинаги ще остане в историята. Защото този неуморен труженик на Словото е автор – при онези скромни за литературна дейност условия – на повече от 120 труда, като издадените му съчинения са 30 обемисти тома. Свети Никодим е многостранен писател, навлязъл в почти всички области на богословската наука: църковно право, догматика, патрология и агиология, екзегетика, литургика, пастирско богословие, християнска етика и аскетика. Сред най-значимите му трудове е „Пидалион” – гръцката „Кормчая книга”, съдържаща правила на светите апостоли, светите Вселенски и Поместни Събори и светите отци, която преподобният редактирал и издал. Под негова редакция излезли също събраните съчинения на преп. Симеон Нови Богослов. Подготвил за издаване и творенията на св. Григорий Палама, но пожар в австрийската печатница, където били дадени за печат, осуетил излизането им на бял свят.
Голямо внимание свети Никодим отделил и на житията на светиите, за което свидетелства трудът му „Нов синаксар” и събраните жития на новомъченици. От него научаваме за житията на някои български новомъченици. Осъществил също така и превод от старогръцки на новогръцки език на „Тълкувание на 14-те послания на св. ап. Павел” от бл. Теофилакт Охридски, а самият свети Никодим написал тълкувание на седемте Съборни послания.
Още приживе св. Никодим си спечелил заслужената почит и любов на светогорските монаси, които вместо обичайното “отче”, го наричали обикновено “учителю”. Към също така немалобройните си завистници и врагове се отнасял с голямо търпение и незлобливост.
Неуморните му трудове подронили здравето му. Дясната половина от тялото му се парализирала едва на 60-годишна възраст, а самият той почти оглушал. Поел пътя към Вечността напълно подготвен, с чистото съзнание, че се подвизал “с добрия подвиг”. През последните дни от живота си се причастявал всеки ден. В нощта на 13 срещу 14 юли отново поискал причастие и след като скръстил ръцете си, предал духа си на Бога с думите: „Приех Христа в себе си и как да не почивам. Канонизиран е за светец от Цариградската патриаршия през 1955 г.
