03 юли 2022, неделя

3 Неделя след Петдесетница. Св. мчк Иакинт. Събор на св. Доростолски мъченици. Гл. 2, утр.ев. 3, ап. Рим. 5:1-10 (с. 85), лит. ев. Мт 6:22-33
church

Архиерейска св. Литургия по повод 300 години от рождението на св. Паисий Хилендарски

| Автор: Българска патриаршия

DSC_6753.JPG

 

Тържествено бяха отбелязани трите годишнини, свързани с живота на преп. Паисий Хилендарски, които се отбелязват през 2022 г. - 300 години от рождението му, 60 години от канонизирането му за светец и 260 години от написването на знаменитата "История славянобългарска". 

В Неделя на всички светии, когато се чества паметта на св. Паисий Велики и на св. Паисий Хилендарски, родният му град Банско се превърна в център на тържествата. Духовните чествания започнаха още от началото на тази година, но тяхната кулминация бе празникът на светеца - 19 юни. 

Божествената св. Литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, който бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства Ловчанския митрополит Гавриил и Видинския митрополит Даниил с Техни Преосвещенства Мелнишкия епископ Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилската св. обител, Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", архим. Епифаний, протосингел на Неврокопска св. митрополия и игумен на Роженския манастир, архим. Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия - Софийска епархия, архим. Теофил, игумен на Хаджидимовския манастир, свещеници от Неврокопска епархия, гости монаси от Зографския манастир и дякони.  

По време на богослужението президентът Румен Радев, кметът на Банско Иван Кадев, държавници, общественици и православни християни взеха молитвено участие.  

В края на богослужението Мелнишкият епископ Герасим прочете поздравителен адрес от името на Светейшия Български патриарх Неофит, в който се казва: "Словата са безсилни да изразят благодарността ни към Всемилостивия Бог, който в определеното затова време издигна подобно на древните израилски водачи такъв от български род, който да събуди братята си по род и вяра – преподобния отец Паисий, който още от младини е закърмен със светойоановия дух на монашеското смирение и след това поема пътя към атонската пустиня, където полага косите си в светата Хилендарска обител. Това свято място, където не само че полага ново начало в живота си като монах в градината на Богоматер, но и от където започва да твори славния си труд „История славянобългарска“, с чието начеване завинаги се подпечата извървения път и се откри нов хоризонт пред бългаския народ, който мнозина по онова време смятаха за потънал в дълбок духовен сън" (Целия текст на поздравителния адрес може да прочетете тук).  

В своето слово митрополит Серафим каза: "Днес показваме, че можем да имаме единство. Можем да се единяваме и това може да го прави най-вече Църквата, защото Христос ни събира като Негови членове в Своето Тяло. Светиите ни съединяват, а ние човеците гледаме как да се разединяваме", каза митрополит Серафим. Той изрази благодарност на Община Банско за организацията на всички събития, свързани с почитане на паметта на св. Паисий Хилендарски, както и на всички учени и научни труженици, положили усилия да открият непознати моменти от живота и делото на преподобния отец Паисий. 

"Да не чакаме отново десет години и отново кръгли годишнини, за да си спомним за този светец, чиято История, дори и малка, но предизвика голямо движение и разпали силен огън сред нашия народ. Свидетелството ни, което имаме от предците си за преп. Паисий е това, че няма човек, който да е прочел неговата История и да е сменил вярата си. Само това ни стига, за да благодарим на Бога, за това, че по този начин извършва и чудото на възраждането, обновлението на нашия народ, както по отношение на неговата самостоятелна държавност, така и по отношение на неговата самостойна църковност и църковно самоуправление", каза още митрополит Серафим.  

Празничният ден продължи с Тържествена програма на площада на града пред мемориала на св. Паисий. Там държавният глава Румен Радев заяви, че "В най-мрачните времена за нашия народ, времена на гнет, на безпаметност и безнадежност св. Паисий Хилендарски се посвети да разпали искрата на знанието и просвещението, и извади българския род от безвремие и безидейност, за да върне самочувствието ни като народ със свой език, култура, своя религия". Президентът каза още, че преп. Паисий Хилендарски е посветил себе си на Бога и на отечеството, "презря личните несгоди и не потърси земна слава, а имаше друга мисия – да освети пътя, който трябва да извърви българският народ, за да укрепи своята духовност и културна идентичност и да му припомни, че е народ, наследник на могъща държавност, на славно и велико минало, на история, която трябва да помним и пазим", каза още той. 

След словата бяха поднесени венци и цветя пред паметника на св. Паисий Хилендарски. Годишнината на светеца бе съпроводена с редица мероприятия и инициативи, сред които научни конференции, изложби, представяния на книги и концерти. 

Богослужението и тържествената програма бяха излъчени на живо в официалната страница на Св. Синод във Facebook. 

 

Текст и снимки: Ангел Карадаков