България има своя нов патриарх

30.06.2024 | Автор: Българска патриаршия

С отслужването на света Литургия започна Четвъртият патриаршески избирателен църковен събор. С молитва към Бога и принасяне на безкръвна жертва на светия Престол, както подобава при пристъпването към толкова важно за автокефалната ни Църква и за цялото Православие дело – избирането на нов Предстоятел на БПЦ–БП, достоен приемник на славната плеяда предстоятели на родната ни Църква от Средновековието до днес, кой­то дос­той­но да за­е­ме ов­до­ве­лия прес­тол на Бъл­гар­с­ки­те пат­ри­ар­си след блажената кончина на светейшия патриарх Неофит.

В канцеларията на Светия Синод Ко­ми­си­я­та по пъл­но­мо­щи­я­та, съг­лас­но чл. 46, ал. 1 от УБПЦ – БП, про­ве­ри по­и­мен­но при­със­т­ви­е­то на из­би­ра­те­ли­те и ре­дов­ност­та на тех­ни­те пъл­но­мо­щия – де­ле­гат­с­ки­те им кар­ти, под­пи­са­ни от На­мес­т­ник-пред­се­да­те­ля на Св. Си­нод и под­пе­ча­та­ни със си­но­дал­ния пе­чат.

Точ­но в 7,45 ч. архиереите на БПЦ–БП, с ен­гол­пия и бу­ла, по­ве­до­ха де­ле­га­ти­те на ПИЦС от Си­нод­на­та па­ла­та към сградата на БАН. Начело бе наместник-председателят на Светия Синод Врачански митрополит Григорий, епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти-чле­но­ве на Све­тия Си­нод, преосвещените епископи и дру­ги­те пат­ри­ар­шес­ки из­би­ра­те­ли – де­ле­га­ти­те от епар­хи­и­те, под­ре­де­ни по стар­шин­с­т­во­то на митрополитите им, представителите на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, на духовните семинарии и ректорите на Пловдивската духовна семинария и богословските факултети на Софийския и Великотърновския университет. Делегатите се на­­со­­чи­­ха към Ака­де­мич­на­та за­­ла на Бъл­гар­с­ката ака­де­мия на на­у­ки­те, където по традиция става откриването на Патриаршеските избирателни събори от времето на възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. и възкачването на пър­ви­я Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх от най-но­во вре­ме – прис­но­па­мет­ни­я Ки­рил на древ­ния прес­тол на Бъл­гар­с­ки­те пат­ри­ар­си.

В уре­че­ния час всич­ки за­е­ха сво­и­те мес­та в за­ла­та, ко­я­то още пом­ни за­се­да­ни­я­та на Тре­тия Патриаршески избирателен църковен съ­бор (24 февруари 2024 г.). Най-нап­ред на­ся­да­ха ар­хи­е­ре­и­те на БПЦ, ко­и­то са чле­но­ве на Съ­бо­ра по пра­во, а след то­ва де­ле­га­ти­те по стар­шин­с­т­во на епар­хи­и­те.

Пред­се­да­те­лят на Ко­ми­си­я­та по пъл­но­мо­щи­я­та Сливенският митрополит Арсений опо­вес­ти, че след ре­гис­т­ра­цията пред­ния ден и из­вър­ше­на­та по­и­мен­на про­вер­ка, ог­ла­вя­ва­на­та от не­го ко­ми­сия е ус­та­но­ви­ла, че за да взе­мат учас­тие в Съ­бо­ра са се яви­ли 138 от всич­ки 140 из­би­ра­те­ли и сле­до­ва­тел­но, на­ли­це са изис­к­уемите от чл. 46, ал. 1 от Ус­та­ва на БПЦ–БП 3/4 от всич­ки чле­но­ве на Из­би­ра­тел­ния съ­бор и той мо­же ле­ги­тим­но да за­поч­не сво­я­та ра­бо­та.

Пре­ди на­ча­ло­то на Съ­бо­ра На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Св. Си­нод мит­ро­по­лит Григорий Врачански, в със­лу­же­ние с ар­хим. Василий, протосингел на Софийска митрополия и архим. Максим от Пловдивска епархия, от­с­лу­жи кра­тък мо­ле­бен и от­п­ра­ви мо­лит­ви към Бо­га – По­да­те­ля на вся­ко доб­ро да­я­ние и все­ки съ­вър­шен дар – да из­п­ра­ти Сво­я­та мил­ва­ща и ос­ве­ща­ва­ща бла­го­дат, ко­я­то да на­пъ­ти и нас­та­ви пат­ри­ар­шес­ки­те из­би­ра­те­ли да нап­ра­вят най-доб­рия за БПЦ и ней­но­то пас­т­во из­бор от три­ма­та дос­той­ни кан­ди­да­ти за Пат­ри­ар­шес­кия ни прес­тол.

Високопреосвещеният митрополит Григорий в своето обръщение към Събора каза: „С вяра и упование в благия Божи промисъл за всички нас, с вълнение и надежда за бъдещето ви приветствам с „Добре дошли“ тук днес – в този исторически момент, когато ни предстои, под невидимото водителство на Всесветия Божи Дух, да проведем избора на четвъртия поред предстоятел на светата ни Православна църква след възстановяването на нейното патриаршеско достойнство през далечната 1953 година.

Този ден е наистина исторически и отговорността, която лежи върху всекиго от нас, е огромна. Убеден съм, че всички съзнаваме това. Църквата е богочовешки организъм, който е даруван от Господа за спасението на човеците. В православното разбиране тя е съборна и всяко важно решение в нея се взема по вечния образец на Апостолския събор в Йерусалим – така, щото да бъде угодно на първо място на Светия Дух и едва след това на нас, човеците (срв. Деян.15:28). Нашият глас днес, в съгласие със светата и всесъвършена Божия воля, ще посочи архипастира, който от този момент нататък ще предстои пред Бога за всички нас: Свещеноначалие и монашестващи, боголюбив клир и Божи народ на светата и свидна на сърцата ни Българска православна църква – Българска Патриаршия.“

Той призова църковните избиратели: „Гласувайте по съвест – с мисъл за православния ни народ и неговото духовно здраве и просвещение със светлината на Евангелието, и Светият Дух ще съизволи Православната ни църква да намери отново своя достоен предстоятел, който да продължи с успех делото на всички свои достойни предшественици, заемали през вековете и до наши дни славната Патриаршеска българска катедра. Да бъде усърден молитвеник за всички поверени му от Бога чеда, да работи неуморно, без да пести силите и талантите си, за да може да издигне още повече авторитета на светата и славна Българска Патриаршия както в обществото ни, така и сред православните сестри-църкви, в единство и единомислие с които формираме Едната, света, съборна и апостолска Църква от Символа на нашата вяра.“

В заключение отправи молитва: „По молитвите на Божията майка, на светите Търновски патриарси Йоаким Първи, Макарий и Евтимий, и всички просияли в светост Свои дивни угодници от православния български род, Всесветият Божи Дух – Дух на премъдрост и на всяка истина – да просветли умовете ни и да ни настави в Божията правда!”, и обяви Четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор за открит.

Съг­лас­но чл. 46 ал. 2, се прис­тъ­пи към из­бор на чле­но­ве на Из­би­ра­тел­но бю­ро на Съ­бо­ра – два­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни – ко­е­то да подпомага На­мес­т­ник-пред­се­да­те­ля на Св. Си­нод и пред­се­да­тел на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор Врачански мит­ро­по­лит Григорий в изрядното про­веж­да­не на пат­ри­ар­шес­кия из­бор. След от­п­ра­ве­ните предложения и последвалото гласуване с вдигане на ръка и мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те бя­ха из­б­ра­ни: ставрофорен ик. Ми­ха­ил Ми­хай­лов от Софийска епархия, ставрофорен ик. Борис (Борислав) Петров, Борис Иванов Калибацев и доц. д-р Николай Светославов Янев.

Пред­се­да­те­лят на Съ­бо­ра про­че­те от Ак­та-из­ло­же­ние за избора на тримата дос­то­из­би­ра­е­ми­ кан­ди­да­ти, показа бюлетината с имената им и разясни, че­ гласуването ще се осъществи със заграждане номера на един от тях. Той при­пом­ни, че съг­лас­но чл. 47 от УБПЦ – БП, гла­со­по­да­ват всич­ки при­със­т­ва­щи чле­но­ве на Из­би­ра­тел­ния съ­бор и се счи­та за из­б­ран кан­ди­да­тът, по­лу­чил най-мал­ко 2/3 от гла­со­ве­те на при­със­т­ва­щи­те из­би­ра­те­ли, а ко­га­то ни­кой от кан­ди­да­ти­те не по­лу­чи изис­ку­е­мо­то мно­зин­с­т­во по ал. 2, из­бо­рът се пов­та­ря, ка­то в не­го учас­т­ват два­ма­та, по­лу­чи­ли най-мно­го гла­со­ве. За из­б­ран се обя­вя­ва то­зи, кой­то е по­лу­чил по­ве­че­то гла­со­ве. При рав­ни гла­со­ве гла­су­ва­не­то се пов­та­ря.

След завръщането в Синодната палата в пригодения за целите на избора при­еме­н са­лон Изборното бюро зае своето място, прозрачната урна бе запечатана с техните подписи и печат и при мно­го строй­на ор­га­ни­за­ция започна гласуването.

Първо членовете на Изборното бюро, след това митрополитите и преосвещените епископи по старшинство, а после и епархийските избиратели по реда на старшинството на техните митрополити и представителите на ставропигиите и духовните школи, се подписваха в списъка с избирателите, взимаха пра­зен неп­роз­ра­чен плик и из­бор­на­та бю­ле­ти­на, заверена с подписите на бюрото и печат, вли­за­ха в обособената из­би­ра­тел­на ка­би­на и с ог­раж­да­не но­ме­ра пред име­то на кан­ди­да­та всеки изя­вя­ва­ше своя глас.

След приключване на гласуването урната бе разпечатана и бяха преброени 138 подадени гласове при 138 присъстващи избиратели. След преброяването на гласовете, ка­то вся­ка бю­ле­ти­на бе по­каз­ва­на пред чле­но­ве­те на Съ­бо­ра и името на избрания оповестявано гласно, бе констатирано, че Врачанският митрополит Григорий е получил 64 гласа, Видинският митрополит Даниил – 51 гласа, Ловчанският митрополит Гавриил – 19 гласа, и 4 недействителни.

Тъй като ни­то един от кан­ди­да­ти­те не бе получил изис­ку­е­мия от чл. 47 от УБПЦ – БП ми­ни­мум от 2/3 от гла­со­ве­те, се пристъпи към II тур на гла­су­ва­не за два­ма­та кан­ди­да­ти, по­лу­чи­ли най-мно­го гла­со­ве – Врачански митрополит Григорий и Видински митрополит Даниил.

Гласуването протече по същия ред и след прик­люч­ва­нето му из­би­ра­тел­но­то бю­ро за вто­ри път преб­рои по­да­де­ни­те бю­ле­ти­ни и получените гла­со­ве за двамата кандидати. При изключително оспорвано гласуване, на втория тур с 69 гласа за Български патриарх и Софийски митрополит бе избран досегашният Видински митрополит Даниил. Врачанският митрополит Григорий получи 66 гласа. Три от бюлетините бяха недействителни (без отбелязан избор).

В Кон­ди­ка­та на Св. Си­нод бе под­пи­сан от всич­ки из­би­ра­те­ли Актът-из­ло­же­ние за ста­на­лия пат­ри­ар­шес­ки из­бор.

Камбаните на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, а след тях и камбаните на храмовете и манастирите в диоцеза на БПЦ-БП, оповестиха радостната вест: България има своя нов патриарх! Църковното изпълнение на Българската патриаршия избра своя нов архипастир! Българската самостойна православна църква има своя нов предстоятел! Българският патриаршески престол има своя нов достоен приемник!

Алек­сан­д­ра КАРА­МИ­ХА­ЛЕ­ВА

Още снимки

x