| Автор: Митрополия на Западна и Средна Европа
Осмият редовен епархийски събор на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ се състоя в три части:
1. Тържествено откриване и прием в Българското посолство за всички гости и участници, даден от Негово Превъзходителство посланика на Р България в Италия, Сан Марино и Малта г-н Атанас Младенов и Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон;
2. Делова част – административна и духовно-пастирска;
3. Духовна част - тържествена архиерейска литургия, свещеническа конференция и св. Литургия в деня на св. Йоан Рилски.
Почетният гост на събора министър ст. н. с. д-р Божидар Димитров бе посрещнат в Рим от Тивериополския епископ Тихон и архимандрит Климент в 14,00 ч. на 16 октомври. Същия ден в 19,00 ч., придружени от посланика на България във Ватикана г-н Николай Калудов, те бяха приети от външния министър на Ватикана архиепископ Доменик Мамберти въпреки заетостта му. На тази среща бе изложена новата политика спрямо българите в чужбина. Министър Димитров даде висока оценка на Западно- и Средноевропейската епархия и нейната мисия, като изрази големите си очаквания към нея и благодари за помощта която Римокатолическата църква оказва. Монс. Мамберти не скри приятната си изненада от факта, че България вече има свой министър за живеещите извън нея и най-вече от това, че има политическа воля за въздигането на православно-религиозния дух на българите в чужбина. Той приветства желанието да се помага на Западно- и Средноевропейската епархия в нейната мисия и заяви, че Европа се нуждае от вярващите православни християни.
В 10,00 ч. на 17 октомври съборът бе открит в българския храм ,,Св. Викентий и Анастасий” с тържествен молебен, извършен от епископ Тихон и епископ Силуан, епископ за Италия на Румънската патриаршия, в присъствието и на представители на Вселенската патриаршия и на Руската православна църква, при пениeто на хора на римската църковната община ,,Св. Кирил и Методий”.
Почетни гости бяха министър проф. д-р Божидар Димитров, Техни Превъзходителства посланиците Младенов и Калудов, почетният консул на България за италианските области Пулия и Базиликата проф. Джакомо Оливиери. От страна на Римокатолическата църква присъстваха представители на Външно министерство на Ватикана, на Съвета за насърчаване единството на християните, приорът на базиликата „Сан Клементе” и др.
След встъпителното си слово епископ Тихон прочете приветствените послания на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. В патриаршеското и синодално послание се казва следното: „Истинска отрада е за нас да знаем, че духовните чеда на нашата родна Православна църква всякога благомислят за своята духовна майка и закрилница, че не спират да единяват своите молитви с нейните за всяко преуспяване по пътя на въздигането на човешката душа към Бога и своето вечно спасение”. Митрополит Симеон приветства делегатите така: „Темата за мото на настоящия VІІІ Епархийски църковен събор в гр. Рим е определена и за размисъл през учебната църковна година: „Vita clerici – Evangelium populi ” – „Животът на свещеника – Евангелие за народа”! Нашето послание към вас, досточтими делегати, и особено към вас – духовните пастири на Христовата Църква, ще синтезираме с думите на светия наш отец Ефрем Сириец, който прекрасно изразява великото служение на пастира на Църквата с думите: „О, страшно, духовно, свято, достопочитаемо е тайнството свещенство, към което Христос е приобщил и нас, недостойните!”. /…/ За първи път не съм в състояние да бъда с вас на този Епархийски църковен събор в гр. Рим. В преклонната ни възраст, духовно бодър и с бистър ум, но с нестабилно здраве, се налага да ръководя делата на епархията само духовно. Цялата административна деятелност в управлението на богодаруваната ни епархия с Решение на Св. Синод на БПЦ от м. юли 2009 г. възлагаме на Негово Преосвещенство Тивериополски епископ Тихон, подпомогнат от уважаемите епархийски съветници, да управлява Българската Западно- и Средноевропейска епархия! /…/ Нашето послание към вас, досточтими делегати, и особено към вас – духовните пастири на Христовата Църква, ще синтезираме с думите на светия наш отец Ефрем Сириец, който прекрасно изразява великото служение на пастира на Църквата с думите: „О, страшно, духовно, свято, достопочитаемо е тайнството свещенство, към което Христос е приобщил и нас, недостойните!”...И именно това, според мен, е имал предвид свети апостол Павел, когато във възторг на душата е възкликнал: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!”/Рим.11:33/. /…/ Като достойни мисионери на нашето общо църковно-народно дело в диаспората, винаги да помните завета на св. апостол и евангелист Йоан Богослов: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” /Иоан 13:35/.”
Приветствени слова произнесоха и министър проф. д-р Божидар Димитров, монсиньор Марсел Смейкал от държавния секретариат на Ватикана и о. Милан Жуст от Съвета за единство на християните. След тържественото откриване бе дадена закуска за гостите и делегатите, а в 12,30 ч. започна деловата част на събора в храм “Св. Викентий и Анастасий” с изпяването тропарите на св. Петдесетница, св. Кирил и Методий и св. Йоан Рилски.
В почивката домакините дадоха обяд за участниците в събора.
След разглеждането на точките от дневния ред и след тяхното разискване и гласуването на предложения за решения на събора, се пристъпи към разглеждане и гласуване на поправките към Устава на епархията, наложили се от промяната на Устава на БПЦ. Уставът на епархията, в своята пълнота, бе приет с почти пълно мнозинство.
Последва избор на Епархийски съвет и делегати за Седмия църковен събор на БПЦ.
С това деловата част на събора бе закрита и делегатите се отправиха със специално организиран транспорт за Посолството на Република България, за приема в тяхна чест, даден от посланик Младенов и епископ Тихон. На приема след кратък концерт на църковния хор, посланик Младенов произнесе прочувствено слово за високото дело и мисия на Западно- и Средноевропейската епархия, за което епископ Тихон в кратко слово благодари. Приятната изненада на приема беше талантливото музикално изпълнение на гайда, изнесено от църковните делегати, идващи от Барцелона. Те поднесоха български произведения, които удивиха и очароваха всички присъстващи и най-вече италианските гости.
На 18 октомври в 9,45 ч. Тивериополският епископ Тихон бе посрещнат от епархийското духовенство в храм “Св. Викентий и Анастасий” и в 10,00 ч. започна св. Литургия. Църковният хор се бе подготвил отлично и всички се обединиха в обща молитва. Всички свещенослужители на епархията приеха св. Причастие. Преди св. Литургия еп. Тихон пострига нов четец на епархията, който е и свещенически син. По време на св. Литургия архиереят отличи с офикии духовници на епархията.
После в църковния параклис се състоя свещеническа конференция, след която всички бяха поканени на братска трапеза. Последва организирано посещение и разглеждане на християнските забележителности на „вечния град”.
Духовната част на събора продължи на другия ден, 19 октомври, с отслужването на св. Литургия в чест на св. Йоан Рилски Чудотворец. Богослужението бе извършено от свещенослужителите, чиито църковни общини го имат за свой покровител. Така завърши VІІІ Епархийски събор на Западно- и Средноевропейска епархия.
Делегатите изказаха своята искрена благодарност към архимандрит Климент, който бе отговорен за организационната част на събора и с помощта на своите сътрудници спомогна за неговата продуктивна и експедитивна работа.
За място на следващия – ІХ редовен Епархийски събор бе избран, по предложение на отец Иван Бонев – град Барцелона, Испания.
Като главни теми в разискванията се очертаха:
Настоятелното искане на епископ Тихон свещениците да активират своите сили в пастирско отношение и да обърнат внимание на църковно-народния облик на мисията в Европа. В неговата програма ясно се очертава, че те трябва да превърнат себе си в незаменим фактор за въздигането на духовния, културен и организационнен живот на нашата емиграция и на българите в чужбина.
За религиозното обучение се подчерта, че като начало е необходимо да се съберат точни данни, къде могат да се основат училища, ръководени от учители по вероучение.
Също така много делегати изразиха своето огорчение от ограничаването гласа на епархията в решаването на цялостните проблеми на Българската православна църква, с която се чувстват не само неразривносвързани, но и задължени да изразят своя опит и мнение. Настоя се със специална резолюция епископ Тихон да изрази пред Св. Синод желанието на събора да се преразгледа точката за наказания при съвместни моления с инославни и иноверни, като несъвместима с цялата църковно-народна мисия и изолираща от общоправославния и общохристиянски живот и контакти.
С особена радост делегатите подчертаха разделянето на събора на тържествена, делова и духовна част. Подчертаването на духовната част, даването и на обширно време нахрани душите с небесна радост и увеличи братската близост.
На последно място, но не и по важност, се изрази огромната радост, облекчение и надежда от новата политика на правителството, което за първи път явно оценява и защитава дейността на епархията като народополезна и на дело оказва голяма държавна и материална подкрепа. Присъствието на министър Божидар Димитров и това на представителите на братските православни църкви, на Римокатолическата църква и на други гости превърна събора в събитие от национален и международен мащаб.
Бог да подкрепя силите на всички трудещи се на Господнята нива.
