02 октомври 2022, неделя

2 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. свщмчк Киприан и св. мчца Юстина. Св. Андрей, юродив заради Христа. Гл. 7, утр. ев. 5, ап. 2 Кор. 6:1-10 (с. 178), лит. ев. Лк 6:31-36
church

II Международен семинар по догматика и християнска философия, Велико Търново – втори ден

| Автор: Българска Патриаршия

Богопознанието в православната традиция

Вторият ден от започналия вчера международен семинар в Православния център „Проф. Тотю Коев”, Велико Търново, бе посветен на темата за богопознанието в православната традиция, за разлика от първия ден, в който докладите и дискусиите бяха фокусирани върху темата за божествените енергии в православното богословие.

Модератор на сутрешната част от семинара бе доц. д-р Мариян Стоядинов. Първи по своята тема „Екзистенциалност на богопознанието” говори проф. дфн Калин Янакиев, който въпреки дълбочината и сериозността на поставената проблематика, бе както винаги завладяващ със своеобразния си начин на мисъл и реч. Той с живописни примери посочи придобиването на богопознание по апофатичен и по катафатичен начин. Наблегна и на това, че нашето богопознание стои на основата на сдобиването с мълниеносни и несъмнени познания за Бога, като това при Наинската вдовица и при Иаир; в случването на онова, което е невъзможно, в опита от идването на Онзи, Който не е възможно да дойде.

Последва темата „Богопознание и Предание” на докторант Вукашин Миличевич от Белградския университет. Той говори за връзката между св. тайнства в Църквата и богопознанието. За това, че самите Тайнства са форми и извор на нашето познание за Бога. А практиката на Църквата, която се формира с извършването на самите тайнства и е свещенодействие, йерургия, наричаме Предание, като определяща в него е сотириологичната му функция.

Двата доклада бяха предпоставка за интересна дискусия относно агресивността на западната мисъл в богословието спрямо православната от кр. на VIII и нач. на IX век.

След дискусията д-р Иво Дочков представи в резюме своята тема „Триадологичната мода в александрийската традиция I-III век”. Зоран Мамучевски говори за „Употребата на философията в богопознанието у Климент Александрийски”. Той обширно представи богословските и културни проблеми, които са стояли пред александрийския отец и как и чрез кои свои творения той успял да се е справи с тях.

Сутрешната сесия завърши с доклада на д-р Боян Божкович от Белградския университет. Той се спря на богопознанието у св. Симеон Нови Богослов и св. Максим Изповедник. Обърна внимание на това, че тези двама св. отци, които като цяло се считат за близки по своето богословие, имат различен подход при разглеждане на богопознанието. Но разликите при тях са на основата на един чисто историко-богословски контекст, само контекстуални.

Следобед функцията модератор пое проф. дфн Калин Янакиев. Той представи и следващия доклад – на докторантката от Скопския университет Мария Тодоровска на тема „Богопознанието посредством енергиите. Онтологичен анализ на философската мисъл на св. Максим Изповедник”.

Докладът „Антропологични и еклисиологични ороси на мистичното богопознание у св. Симеон Нови Богослов” бе изнесен от доц. д-р Свилен Тутеков. В него той акцентира на това, че богопознанието има своите ороси – граници, предели, като покаянието е абсолютното условие за богопознанието. Покаянието е онова екзистенциално движение на волята, което обхваща целия човек и го привежда към Бога. Откъдето и гносеологията на св. Симеон е аскетическо-покайна, а антропологията му е холистична, т.е. цялото човешко същество познава Бога – чрез ума, сърцето и всичко телесно, преобразявайки цялата му човешка природа.

До края на деня доклади изнесоха и докторант Димитър Златев на тема „Богопознанието в молитвата у архим. Софроний Сахаров” и дякон Сава Кокудев на тема „Богопознанието и тайнството на личността в перспективата на евхаристийната онтология”. Дякон Сава е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска патриаршия и докторант във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Текст и снимки: Анула Христова