| Автор: Отдел "Връзки с обществеността"
Църковната и академичната общественост си дадоха среща днес в Аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, за да отдадат заслужена почит на приснопаметния Български патриарх Кирил – личност, хармонично съчетала в себе си изрядния духовник и архипастир с изрядния учен и боговдъхновен писател. Синодални архиереи, свещенство, преподаватели от Богословския факултет, студенти и граждани се събраха под купола на Алма-матер на висшата богословска наука у нас, за да вземат участие в конференцията, посветена на 110 години от рождението и 40 години от блажената кончина на патриарх Кирил. Точно в тази зала през януари преди 40 години се чества 70-годишнината на Патриарх Кирил, месеци след което, на 7 март той почива.
Във форума взеха участие представители на Руската, Румънската и Грузинската православни църкви, както и на организацията на евреите в България "Шалом" и нунциатурата в София.
Конференцията поставя началото на поредица инициативи, с които Светият Синод на БПЦ цели достойно отбелязване на двете годишнини на патриарх Кирил и възпоменание на живота и делото на тази забележителна личност от най-новата история на нашата Църква.
Работата на конференцията започна с приветствие към присъстващите в днешния форум от името на деканското ръководство и преподавателската колегия на Богословския факултет, поднесено от декана на факултета доц. д-р Емил Трайчев. В него, като изрази задоволството си, че Богословският факултет е домакин на тази инициатива, той каза, че "Патриарх Кирил заема заслужено място сред големите авторитети в областта на българската културно-национална и църковно-богословска мисъл у нас за всички времена. На него ние, съвременниците, дължим възобновения интерес към историята на Българската православна църква, без която съвременните православни християни биха загубили истинския вкус на Православието." Г-н Деканът каза още, че "Доколкото голяма част от произведенията на патриарх Кирил са написани по конкретен повод, внимателният читател, естествено, среща в тях вече познат материал, но поднесен винаги по нов начин (или поради стилистични съображения и за подсилване на аргументацията, или по други причини). Неговите построения често са подобни на музикални вариации, включващи нови щрихи в разгръщащия се научен хоризонт с оглед аудиторията, към която са адресирани."
"В празничната радост, в която нашите уважавани гости, членовете на Св. Синод на БПЦ, духовници и общественици, както и ние, представителите на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски”, участваме, пожелавам на всички вас Господ Бог да ви дари крепко здраве, дълголетие и по-нататъшни успехи. Защото от всички нас се очаква да съхраняваме и свидетелстваме за "вярата, веднъж завинаги предадена на светиите" (Иуда. 1:3)." - заключи той.
Последва изпълнение на представителна формация на Софийския свещенически хор с диригент прот. Кирил Попов, развитието и утвърждаването на който са непосредствено свързани с подкрепата и архипастирското служение на патриарх Кирил. В памет на днес чествания предстоятел на Българската патриаршия свещеническият хор изпълни песнопенията: „Отче наш”, „Тропар на св. Климент Охридски” и „Тропар на светите братя Кирил и Методий”.
След това запомнящо се изпълнение се пристъпи към изнасянето на основните доклади на конференцията.
Първият доклад в програмата на конференцията бе на тема „Живот и дейност на Българския патриарх Кирил”. Той бе представен от доц. д-р Александър Омарчевски, преподавател по Църковна история и ръководител на Катедра в Богословския факултет. В него доц. д-р Омарчевски запозна присъстващите с историческите събития и обстоятелства от живота, архипастирската и църковно-обществената дейност на Негово Светейшество патриарх Кирил - предстоятел и пръв първойерарх на Българския патриаршески престол, избран след възстановяване на автокефалията и патриаршеското достойнство на Българската църква. В доклада освен житейския път и църковното служение на Патриарх Кирил бяха очертани и неговите научни и писателски трудове, резултат на които е забележителното книжовно наследство, което ни е завещал.
Следващият научен доклад на тема „Възстановяване на патриаршеското достойнство на БПЦ” бе поверен на доц. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия и специалист по Българска църковна история. В него той очерта основни моменти от превратната история на Българската православна църква, въздигната в патриаршеско достойнство още през ІХ век, като се спря по-подробно върху ролята на патриарх Кирил при възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ през 1953 година.
Политическите промени в България след края на Втората световна война, промяната на държавното устройство и поемането на властта от атеистичната комунистическа власт се отразяват сериозно върху позициите и мястото на БПЦ в обществения живот и ограничават възможностите за свободно служение сред народа.
На архиереите от Светия Синод отново им се налага да отстояват автономията, достойнството, единството и вътрешната независимост на Църквата и да гарантират нейното нормално служение сред българския народ. Всички тези превратности на времето, които рефлектират върху съдбата на българския народ през ХХ век и се отразяват върху историческото развитие на БПЦ, се концентрират по особен начин в личността и делото на патриарх Кирил.
Третият доклад от програмата на конференцията бе на тема „Българският патриарх Кирил и предизвикателствата на Църквата и обществото през 40-те и 50-те години на ХХ век” и набеляза някои измерения на тези процеси и събития от най-новата история на БПЦ. Докладът бе представен от свещ. Людмил Малев – преподавател по история във ВТУ „Свети Кирил и Методий”.
(Докладите можете да прочетете в сайта, в електронното списание "Православна мисъл".)
Водещ на конференцията бе доц. Костадин Нушев, преподавател в БФ на СУ, който отбеляза във встъпителните си думи към работата на конференцията, че Патриарх Кирил „още преди да бъде избран за патриарх през 1953 година и да поеме първосветителското служение, се откроява сред православното духовенство и висшия клир като един от активните и авторитетни архиереи на Българската църква”. Той застава начело на БПЦ и поема своето служение на предстоятел и първойерарх в изключително сложна политическа обстановка и труден за народа и Църквата исторически момент и благодарение на своята ерудиция, безспорен авторитет и дипломатичност успява да защити достойнството на Българската православна църква, както пред сестрите Православни църкви, така и пред държавната власт и да отстоява нейните интереси.
В докладите бе изтъкнато, че през 40-те години на ХХ век по време на Втората световна война, когато БПЦ застава открито в защита на българските евреи и се противопоставя на нацистката политика за депортация и геноцид, този наш архиерей - в служението му като Пловдивски митрополит, заедно с други митрополити, църковници и вярващи християни, застава смело в защита на правдата и онеправданите страдащи ближни и с авторитета на Църквата допринася за предотвратяване изпращането на тези наши съграждани в лагерите на смъртта.
В своите заключителни думи към работата на конференцията Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит благодари от името на нинездравстващия светейши Български патриарх Максим и архиереите от Светия Синод на БПЦ на всички, които са се потрудили за реализирането на тази конференция, най-вече на докладчиците и на деканското ръководство на Богословския факултет, домакин на форума, както и на Свещеническия хор, украсил с песнопенията си този празник на духа. Като обобщи казаното в днешния ден, архиереят изтъкна, че е невъзможно да се спрем върху всички аспекти и моменти от служението на този велик йерарх на родната ни Църква и изключителна по своите достойнства и заслуги към Църквата и народа ни личност. Като припомни, че Екзарх Стефан не случайно, а с изключителна далновидност дава при монашеското пострижение на бъдещия патриарх името Кирил, чието рождено име е Константин, митрополит Неофит каза, че по подобие на св. Константин-Кирил Философ, едноименният български първойерарх отдава своите сили и служение в името на просвещението и утвърждаването във вярата на българския народ. „Бог да прости приснопаметния Български патриарх Кирил! Вечна и блажена да бъде паметта му!" - заключи митрополит Неофит.
Възпоменателното тържество приключи с изпяването на „Вечная памят” в чест на блаженопочиналия първойерарх на БПЦ.
-----------
По-долу прилагаме списъци с публикациите от и за Патриарх Кирил, както и наличните в библиотеката на Богословския факултет на СУ публикации на Патриарх Кирил. Справките са изготвени от библиотекарките при библиотеката.
Списък с публикации* от и за приснопаметния Български патриарх академик д-р Кирил [63.45kB]
Авторски трудове на Патриарх Кирил налични в библиотеката на БФ на СУ [99.27kB]