| Софийска света митрополия
На 25 октомври, в навечерието на празника на св. Димитър Солунски, в храма посветен на светеца-воин в Кюстендил бе посрещната икона и частица от мощите на Солунския Чудотворец. Празничен камбанен звън оповести пристигането на светините, специално подготвени за храмовия празник, а десетки кюстендилци се стекоха да ги посрещнат. С тържествена лития те бяха внесени в храма, където бе отслужен кратък молебен.
Непосредствено след него започна празнична архиерейска вечерня, предстоявана от Негово Преосвещенство Велбъждския епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. В съслужение с него взеха участие архимандрит Фотий от Осоговския манастир (Православна църква на Р. Северна Македония), ставрофорен иконом Генади Генадиев, протойерей Виктор Мачай, свещеник Тодор Точев и свещеник Мирослав Костов – духовници от Кюстендилска духовна околия.
Църковните песнопения бяха изпълнени от софийски семинаристи, ръководени от Марио Стоименов. Вечерното богослужение беше уважено от народния представител г-н Христо Терзийски, директора на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ и др. общественици, както и от голямо множество боголюбив народ.
По време на вечернята бе отслужено чинопоследованието на петохлебието, частица от което получиха всички присъстващи. В края на богослужбата епископ Исаак се обърна към църковното събрание и припомни житието на св. Димитър Солунски. Той подчерта, че Солунският Чудотоворец е светец, който изключително се почита по целия свят, и у нас множество катедрали и храмове са посветени на него.
„И тук, в нашия град, е изграден с много вяра и с много любов от православното население преди 160 години този храм, в който се намираме. Неговата основа е положена през 1865 г. и е осветен през 1878 г. от блаженопочиналия Кюстендилски митрополит Иларион, чието тяло се намира в храм „Успение Богородично“, в центъра на града. Построен е с помощта на благочестиви християни и дарители на града. Всеки жител е давал своята лепта, за да бъде построен този прекрасен храм, който да бъде духовно убежище и дом за молитва на вярващия народ в източната част на град Кюстендил“, каза в словото си епископ Исаак.
„Тази вечер бяхме възрадвани, затова че в навечерието на храмовия празник посрещнахме прекрасна икона с образа на свети Димитър Солунски – покровител на този храм и на нашия град, в която иконата са вградени частици от неговите свети мощи. Ние ги посрещаме с голяма духовна радост, със силна вяра и молитва, и с надежда да ни сподобят с Божия благодат. Посрещнахме и частица от мощите на св. Димитър, които положихме в общата мощехранителница, която имаме тук в храма, за да може да ги носим в околията, там, където също има изградени храмове в чест на свети Димитър. Да могат и онези, които нямат възможност да дойдат до града, до този храм, да се поклонят на светеца и да попросят молитвеното му застъпничество пред Бога“, сподели епископът.
Владиката изказа сърдечни благодарности на ктиторката г-жа Татяна Попова и семейството ѝ за това, „че винаги с голямо сърце даряват на манастири и храмове в различни региони на България не нещо друго, а светини, които влияят на сърцето на всеки християнин“.
Епископ Исаак изказва голяма благодарност на семейство Димчовски, които са изработили мащабната икона и им отправи благопожелания: „Бог да ги подкрепя в техните трудове и с таланта, който им е дал, да Го прославят още дълги години изработвайки, украсявайки такива образи и икони на свети Божии угодници, на Света Богородица и на нашия Спасител Господи Иисус Христос“.
Епископ Исаак изказа благодарност и на г-н Даниел Данчев, който винаги подкрепя Кюстендилското архиерейско наместничество и с готовност подпомага църковните инициативи.
„Нека св. великомъченик Димитър Солунски да моли Бога за нас! Нека Бог по неговите молитви да ни дава сили в следване на истините на вярата, да възрастваме в нея и да бъдем едно, както тази вечер сме заедно, тук пред Божия престол, да пребъдваме в мир!“, благопожела владиката и допълни: „Любовта и благодатта Божия действат не само в храма, но и в нашите сърца, в нашите домове. За да бъдем честити, трябва да възрастваме и да вървим достойно по пътя на истинската вяра, която води към спасение на нашите души“.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
Родовата памет като лична съдба: Как Алекси Андонов и общността ни в Унгария връщат цветовете на миналото
