| Варненска и Великопреслaвска митрополия
Родена е през 1927 г. в гр. Смядово от благочестиви родители, християни. От малка е има влечение и стремеж към Бога и св. Църква. След като се омъжва, със съпруга си се преместват в град Шумен. Работи в детска ясла, където печели любовта и уважението и на децата, и на персонала. Нейното отзивчиво и любвеобилно, по християнски чисто сърце щедро раздава любов на всички. След смъртта на мъжа си приема монашески постриг от приснопаметния Проватски епископ Антоний.
За нея си спомня свещеник Васил Василев: „Нещо, което тя приживе ми е разказвала за себе. - Веднъж тя, вече монахиня, попитала епископ Антоний Проватски:
"Дядо Владика, научете ме да се моля"- на тази й молба приснопаметният владика отговорил:
"Да се молим - това е най-простото и същевременно най-сложното нещо. Малкото дете умее да се моли посвоему, да моли от баща си или от майка си това, което му се иска. Ние сме деца на небесния Баща. Нима децата се нуждаят от изкуствени хитрости, за да помолят за нещо баща си? Както чувстваш, така и Му казвай нуждите си, така и Му откривай сърцето си. Близо е Господ до всички, които Го призовават... в истина... и ще чуе молитвата им! И ще ти каже: "Ето дойдох!" О, колко велико е Божието милосърдие към нас! Но същевременно бъди мъдра и предпазлива, пази ума си от разсеяност и скитане или суетност."
Тя изпълни според силите си този съвет и така живя, и така се представи пред Господа, своя Жених. На това научи и нас, своите духовни чеда. Доколко ние следваме нейния пример, обаче, не зная...
