| Автор: Софийска митрополия
От нашия дом до Софийската света митрополия е не повече от 10 минути пеша. На 22 юли 2011 г. вървяхме към митрополията с едно приятно радостно чувство. Ту потъвахме в мислите си, ту повеждахме разговор за възобновения хор на Софийските свещеници. Пред сградата на митрополията и вътре в нея цареше същото настроение – тиха и смирена радост. Залата беше пълна. Вътре познахме лицата на много млади и по-възрастни колеги – певци, хористи, диригенти, преподаватели... Сърцата ни трепнаха, когато от вътрешността на залата ни извика настоятелно с ръка съпругата на доц. Димитър Димитров. Слава Богу! Спогледахме се, защото и двамата си мислехме, че ако беше здрав със сигурност щеше да бъде на концерта. И той беше там! Може би не напълно здрав, но все пак там!
Очакването на началото на концерта е едно много странно време, в което душите осезателно чувстват как влизат в хармония с едни, и в неизказано противоречие с други. Колкото и да се напрягахме обаче, не можахме да доловим и най-малкия признак на такава „капризна” напрегнатост. Долавяхме само една душевна хармония и тази тиха, смирена радост.
На сцената излезе хорът на Софийските свещеници и диригентът прот. Кирил Попов. Залата стана на крака, за да посрещне Н. Пр. Знеполски епископ Йоан. Хорът изпя „Отче наш” на Иван Дубински и Тропар на преп. Максим Изповедник. С няколко встъпителни думи Знеполският епископ Йоан благослови концерта, посветен на 40-годишнината от избора и интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.
Началото на концертната програма, водена от доц. Костадин Нушев – преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, започна с източен напев „Взбранной воеводе” – глас 8. Още в първото песнопение си пролича дълбоката връзка между душевната нагласа у нашето свещенство и източната традиция в православната църковна музика. Отец Кирил Попов умело водеше изпълнението на хора и в своята деликатна интерпретация не беше оставил място за стилови имитации, напомнящи днешния певчески стил на някои гръцки певци или школи. Същото умело и в традициите на българското, изчистено от излишни орнаменти пеене прозвуча и песнопението на йеромонах Неофит Рилски „Воскресения день” на глас 5. Все така придържайки се към традицията на по-чистото и прецизно музициране прозвуча и великият прокимен „Возлюблю Тя, Господи” глас 7, Еленски напев.
Трябва да се отбележи, че о. Кирил Попов подчиняваше своята интерпретация на архитектониката на песнопението, на чистотата на изпълнението, на българските традиции и в същото време, неговото диригентско присъствие беше някак стаено, но изключително вещо, авторитетно и вдъхновено. Слушайки тези изпълнения си мислехме, че подобна интерпретация се отдава на всеотдайните синове на Църквата и на нашия народ.
Следващото произведение беше „Святий Боже” от прот. Кирил Попов, глас 1 – песнопение, написано с вещината на дългогодишен църковен диригент, но още по-силно въздействие имаше другото негово авторско песнопение - „Хвалите Господа с небес” глас 8, 3 и 5. В обработените от прот. Кирил Попов песнопения „Богородице Дево” и „Буди имя Господне” с присъщата си вещина диригентът водеше изпълнението на певците към вглъбеност, към която той се стреми, но която хорът със сигурност ще постигне след още малко време, в което ще трябва да овладее още по-дълбоко изразните средства на такова изпълнение.
В програмата следваше песнопението на Петър Динев „Ангел вопияше”. Това беше първото произведение от многогласните партитури, които прозвучаха на концерта. Оказа се, че свещениците се чувстваха в „свои води” и тук – в песнопения, вградили се в традицията на Българската православна църква. Всички следващи произведения от Петър Динев и Добри Христов бяха изпълнение с много любов от страна на пеещите и водени умело от диригента.
В края на концерта прозвучаха две руски духовни песни „Коль славен” от Дмитрий Бортнянски и „Братя двоицу” от Дмитрий Соловьов. Тук трябва да обърнем специално внимание на произведенията, които прот. К. Попов е подбрал. В цялата програма, толкова разнообразна стилово, проличава изисканият музикантски вкус на диригента. Всички тези песнопения - от източния монодиен стил през българската многогласна църковна музика до руските образци, стоеше в програмата убедително хармонично. Нямаше произведение, което да е чуждо на духа на цялата програма. Всеки, който се занимава с дирижиране знае колко трудно е да се състави една монолитна, а в същото време разнообразна и силно въздействаща програма.
Като истински празник в края на концерта прозвуча „Многолетие” от прот. К. Попов, което хористите вдъхновено изпълниха. Всички в залата изпитахме вдъхновяващото, извисяващо, просветляващо въздействие на толкова талантливо написаното "Многолетие".
От все сърце желаем на диригента и целия хор успешно представяне на международния фестивал в Санкт Петербург и ползотворна работа след завръщането им у нас. От този хор имат нужда и миряни, и свещеници, и целият творчески потенциал, намиращ се в лоното на БПЦ и неразгърнал все още всичките си сили.
Спомняйки си думите на един св. отец, че благолепието на храма се познава по хора в богослужението, се присъединяваме към благопожеланията на диригент и хористи, отправени към Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и му пожелаваме да получава още много такива подаръци!
