| Автор: Мария Стойкова
„Изявите ни са свързани винаги с Църквата. Танцуваме след Литургията. Ако няма Литургия каним свещеник, който отслужва водосвет и след това танцуваме и пеем. Така, както са го правили и преди. Поради тази причина сме нарекли и Формацията ”Леб и Вино”, защото това ни свързва с Църквата.” Така ми каза Яне Каменаров – ръководител на Формация „Леб и Вино” – чистата традиция.
Неделя - 24 юли, храм „Св. арх. Михаил”, гр. Варна. Най-истинското: светата Литургия беше прекрасна (както всяка такава), защото имахме гости от Русия: протойерей Андрей Юревич от гр. Москва, свещеник Росен Георгиев от гр. Аксаково, енориаши от Украйна и специалните ни гости от гр. Сандански и Мелник: Формация „Леб и Вино”.
На клира бяха певци от няколко варненски храма, част от певците от Формацията, и песнопенията бяха на източен напев: (нещо истинско – за мен!) Колко хубаво! „Тези песнопения – ми каза веднъж една позната – са едни и същи на всички езици. На славянски и гръцки, на румънски и английски и дори на корейски. Когато си на Богослужение в друга държава, дори и да не знаеш езика, „разбираш” Литургията.”
След Богослужбата гостите от Мелник преизпълниха сърцата и душите ни с изпълненията си.
Нещо истинско! Истински костюми – не изработени сега, истински инструменти – от оно време, истински песни – от извора на старите и забравени от много от нас хора, истински фолклор...
„Не записваме песните.” – разпитвах Яне (може и да съм била досадна в един момент) – „Всичко го учим така, както са го правили преди. Учим песните от бабите. И си ги предаваме по този начин. Защото искаме да съхраним традицията такава, каквато е била - истинска.”
Елена, негова съпруга, и също ръководител на формацията допълва, че искат да предадат и представят на хората не само песните и танците, но и всичко останало: текстилното изкуство – тъкачество, боядисване на текстила с естествени бои, обработка и запазване на старите носии, иконопис – стари икони и изографисване на нови в същия стил... Елена, освен това, преподава хореография и тъкачество. Как са решили да съберат Формацията? Защо? Не спирам аз.
Просто така. Започнали двамата и покрай тях приятели, и после още съмишленици... и сега са много. Но така става с ИСТИНСКИТЕ НЕЩА.
В празника, на „литургията” след Литургията, се включиха и гостите ни от Украйна. Изпълниха прекрасна народна песен.
Яне и Елена не останаха назад: изпяха една жетварска песен, а носиите се измениха според песента. И пяха така сякаш са на полето.
Продължихме разговора си. Говорихме за заблудите. Една от тях се оказа тази, че гайдата не е характерен инструмент за македонците. „В еди си кое село – иди виж как свирят там на гайда!” И още: за двата вида тамбури, двоянка, тарамбука... „Трябва да живееш тази музика, за да я разбереш” – казва Елена – „Идва някой от далече, не разбира това, което се свири или това, което вижда и казва: ”няма такъв инструмент!”. Звученето на музиката и песните е много близко до източното пение, ладовете са такива...” И още, и още, и още: „Ние правим това не като развлекателно шоу или атракция, а представяме част от многовековната традиция и култура на нашия регион.”
Така Литургията ни продължи с песни и танци, в които се опитахме да се включим и ние. Почти успешно!
Протойерей Василий Шаган с удоволствие им благодари от името на всички за тяхното представяне и за празника, който ни организираха. И им подари за спомен от деня фотографии от православния сайт www.orthphoto.net, които бяха в изложбата в ДПЦ „Св. арх. Михаил”, гр. Варна.
Всички от „Леб и Вино” са искрени и истински и затова толкова много се харесват. Но каквото и да разказвам ще е малко. Затова съветвам всички, които искат и имат възможност: вижте ги!
След най-Истинското се насладихме на още нещо истинско: Формация „Леб и Вино” – чистата традиция.
Още от Светата литургия вижте тук:
http://www.youtube.com/watch?v=TwSPcPj6wMA