10 септември 2024, вторник

Св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора
church

Нов компактдиск на Софийския свещенически хор „Православни еленски църковни напеви”

| Автор: Българска Патриаршия

Нов компактдиск на Софийския свещенически хор „Православни еленски църковни напеви”

„Градът в Балкана сред гори вековни –

Елена, в миналите времена

за подвиг смел и за дела чутовни

бе мощен фар със чудна светлина”.

Тези вдъхновени слова са начало на стихотворението „Песен за град Елена” от родения и израснал в този град приснопаметен Доростолски митрополит Иларион, чиято 100-годишнина от рождението се отбелязва по подобаващ начин. Елена е един от първите възрожденски градове в България със славно минало, датиращо от ХV в. и образцово настояще. Той е известен като културно-просветен и търговски център през робските години с видни представители на българския възрожденски дух. Тук се намира първото класно училище в България, основано през 1843 г. от Иван п.Момчилов и наречено от П.Р. Славейков с чудното име „Даскалоливница”. Заради благолепните си храмове, усърден църковен живот и ревностни духовници този град с право е наречен „Българският Витлеем”.

По българските земи през възрожденската епоха се обособяват различни църковнопевчески школи с регионални центрове на основата на източното православно църковно пеене. Всяка школа има свои вдъхновени представители. Благодарение на трудовете на големия български музиковед, композитор, диригент и педагог Петър Динев (1889-1980), както и на някои съвременни музиковеди ние получаваме представа за църковнопевческото дело у нас през този период. Една от тези чудни изяви на песенната Христова вяра е Еленската църковнопевческа школа с нейния забележителен еленски църковен напев.

Настоящият компактдиск включва няколко характерни едногласни църковни песнопения от традицията на еленския напев. Според компетентното мнение на П. Динев „еленското църковно пеене притежава специфични особености, които значително го отдалечават от Дамаскиновата мелодика. Вярно е, че напевите му са построени по гамите на Дамаскиновите гласове, но в тях са вмъкнати народнопесенни елементи във вид на своеобразни извивки и украси, каквито другаде не се срещат. Те се окачествяват като музикална проява, възникнала на местна почва в този край и като такава представлява от себе си ценно достояние от самобитно народно творчество” (вж. Църковен вестник, 1959, бр. 41, с. 9). Безспорно е, че еленските напеви се характеризират преди всичко с църковност, красива мелодичност, естественост, с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици). Трябва да се отбележи, че тази традиция до този момент не е добре позната. Тя може да бъде предмет на едно бъдещо научно изследване от специалисти, които да потърсят аналози в гръцките псалтикии и, както П. Динев съветва, да се надникне в библиотеките на Хилендарския и на Зографския манастир в Св. Гора, където „може би ще се открият важни и неизвестни неща, които биха хвърлили светлина върху въпроса за истинския облик на старобългарското църковно пеене”.

През ХVІІ в. в гр. Елена пристигат монаси-таксидиоти от Хилендарския манастир, които наред със събирането на помощи за манастира, обучават еленчани на четмо, писмо и църковно пеене. Скоро в града се построява метох, наречен Хилендарски, който освен за жилище на пребиваващите в него духовници служи и за училище. Тук пеенето се изучава по слух в онзи вид, както се изпълнява в Св. Гора. Според П. Динев песнопенията се възприемат и разпространяват от учениците с известни видоизменения, вследствие на което напевът получава нов побългарен вид и така, предаван от поколение на поколение, достига до нас.

Най-изтъкнатият представител на Еленската школа е архимандрит Галактион (1830-1894), родом от с. Кремен, Неврокопско, който идва в Елена през 1865 г. като таксидиот в Хилендарския метох и остава до края на живота си в града. Тук той служи и пее в църквата „Успение Богородично”, а също така развива голяма преподавателска дейност, като успява да подготви много певци и свещеници за близките села и градове. Архимандрит Галактион не оставя печатни издания, но „оформя и затвърдява музикалния израз на напева, като певческа изява, възприета от еленската школа” (П. Динев). Други нейни по-важни представители са: Иванчо хаджи Йорданов, Никифор Попконстантинов, свещеник Димитър Йорданов, свещеник Иван Кондаков, иконом Йордан Попов и още много други певци и свещеници. Едни от малкото съвременни продължители на традицията на еленския църковен напев са приснопаметният митрополит Иларион и г-н Александър Пиндиков (р. 1930 г.), понастоящем певец в църквата „Св. Кирик и Юлита” в гр. Банкя. Промислително е, че записите с дядо Иларион за този втори компактдиск с негови изпълнения се осъществиха няколко месеца преди той да се престави в Господа. Достигнал патриархалната почти вековна възраст, митрополит Иларион с благодатни сили участва в записа и отправи към всички своя свят благослов. Освен като ревностен архипастир и молитвеник, той беше известен още като автор на повече от 50 книги. По-голямата част от включените в компактдиска песнопения са непопулярни и са нотирани по изпълнение на дядо Иларион, който ги е чул и възприел от своите предци, родени още в ХІХ в. Впечатляващо със своята тържественост и мелодична красота е песнопението „Величание на Рождество Христово” на глас 1 и 5. Едно от най-красивите песнопения, но и трудно за изпълнение е „Ангел вопияше” на глас 5. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски, по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров. През 1947 г. Макариополският епископ д-р Николай (тогава архимандрит) заедно с Петър Динев посещава гр. Елена и записва възторженото „Достойно есть” на глас 7. Може да се обобщи, че устната традиция на еленския напев е една изключителна проява на българското музикално съзнание. Всички песнопения са създавани през вековете със силна вяра, упование в Бога и възрожденски дух, какъвто лъха и от тържественото българско многолетие.

С Божията помощ Софийският свещенически хор записа своя четвърти поред компактдиск, който е в памет на дядо Иларион, както и за запазване и разпространение на тези уникални еленски църковни напеви. Нека поднесеният нов албум доставя много духовна радост и духовна полза на всички християни!

Компактдискът се разпространява в църковните магазини. Телефон: 9815547.

Текст: протойерей Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор