| Автор: Варненска и Великопреслaвска митрополия
Излезе от печат богословски труд под заглавие „Евхаристията в катакомбното изкуство – образци, приемственост, литургически аспекти”, богато илюстриран с цветен снимков материал. Автор на монографията е д-р Стефан Стефанов, преподавател в катедра „Теология” на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, а отговорен научен редактор - проф. дин Тотю Тотев.
Основната цел на новоиздадения монографичен труд е да се изследват обстойно и преимуществено в литургически аспект изображенията с евхаристиен характер в раннохристиянската живопис и отчасти в саркофазната пластика.
Изследването на темата за Евхаристията в катакомбното изкуство предполага да се анализират най-ранните художествени изображения, свързани със светата Евхаристия като иконографска тема, която присъства в репертоара на древнохристиянското изкуство, респективно в паметниците на катакомбната живопис и отчасти в саркофазната пластика. Предмет на разглеждане са изображения, които въз основа на своето вътрешно съдържание образно интерпретират светата Евхаристия, и по пряк или косвен начин имат отношение към нея.
Литургическите аспекти на изследваната тема налагат да бъде приложен в процеса на разработването й сравнителен историко-искуствоведчески метод. Последният включва проследяване на приемствеността между разглежданите раннохристиянски образци, по-късното им иконографско развитие и рефлексията им в съвременната литургическа практика. Същевременно се поставя акцент и на връзката им със съответните библейски, светоотечески и богослужебни текстове. Представят се и се анализират съответните съвременни аналози на предмети и принадлежности, които фигурират както в евхаристийните катакомбни изображения, така и в самите катакомби, и също са с богослужебно-евхаристийно предназначение: хляб, вино, св. Трапеза, св. Потир, евхаристиен Агнец, антиминс, напрестолно св. Евангелие и др. Детайлно се проследяват и проучват взаимовръзките и приемствеността в исторически аспект между раннохристиянските евхаристийни изображения (като сюжети, решения и композиции) и иконографските им аналози през следващите векове.
Катакомбното изкуство пресъздава духовното съдържание на изобразяваното. В тази връзка то е ново изкуство и задачата, която си поставя, е образно да открои и пресъздаде вероучителните истини на Христовата вяра, които са фундаментът на духовно-нравствения живот. Затова в настоящия труд постоянно прокарван принцип е посочването и детайлизирането на връзката между съответното изображение и разкритата от него догматическа и духовно-нравствена истина. Заглавието на труда конретизира темата във връзка с Евхаристията, което предполага изборно позоваване и изследване на изображения, които имат отношение към тайнството Причастие като догматически и духовно-нравствен фундамент на вярата.
Катакомбните изображения на различните библейски персонажи съответстват на споменаването им в древните християнски текстове във връзка със спасението и с Евхаристията. В същата връзка, със спасението и Евхаристията, интерпретират техните образи светите отци и учители на Църквата в своите творения. Литературната основа на катакомбните символични и алегорични изображения се откриват както в старозаветните и новозаветните текстове, така и в богослужебната и светоотеческата книжнина. Това положение също се разглежда и проучва в изследването.
По своята същност и предназначение раннохристиянското изкуство е „живопис на надеждата”, която в лицето на физическата смърт противопоставя вярата в спасението и живота в Бъдещия век. Към основната тема, свързана със светата Евхаристия се използват и други иконографски теми, които индиректно насочват към това тайнство, установено от Господ Иисус Христос по време на Тайната вечеря, и дават възможност за по-пълното му и точно тълкуване в паметниците на катакомбната живопис.
Изследването засяга и въпросите на археологическата и светоотеческа херменевтика и светоотеческата екзегетика, които са от ключово значение за иконографията като цяло и по-конкретно за тълкуването на библейските сюжети в съответните паметници. Проблематиката на разглежданата тема е свързана с богословски, археологически и иконографски аспекти, чието изследване дава отговор на въпроса какво представят и какво значение имат фреските в катакомбите в живота на първите християни при заобикалящите ги културно и религиозно-исторически реалии. В този контекст и в тази връзка катакомбните евхаристийни изображения могат да бъдат правилно осветени и представени за съвременния християнин.
За правилното тълкуване на отделните изображения, които са обект на изследването, е разгледан филологическият и богословският смисъл на срещаните понятия в раннохристиянските надписи, както и някои литургични и патристични аспекти, свързани с темата за Евхаристията. По този начин се онагледява приемствеността между сюжета на отделните паметници и тяхната литературна основа в библейските текстове. Това от своя страна изяснява връзката между форма и съдържание, между текст и образ, като последните стават в по-голяма степен разбираеми и възприемани.
Проблематиката на раннохристиянската иконография се обуславя от разнородния характер на паметниците, което налага използването на разнообразни научни методи на изследване. В тази връзка в изследването се прави опит чрез прилагането на различни методи, като библейско-богословски, филологически и археологически, да се интерпретират адекватно и научно-обективно иконографските теми, възникнали и намерили съответното приложение в раннохристиянското изкуство.
В научната литература светата Евхаристия като иконографска тема в посочените аспекти не е изследвана цялостно и многоаспектно. Несъмнено, ценен принос представляват съществуващите съответни изследвания с монографичен и студиен характер, които разработват отделни аспекти на тази обща тема. В съставените предимно от западни автори пособия по „Църковна археология”, „Християнско изкуство” и други сродни на тях дисциплини, темата е застъпена често само във вид на нагледен изобразителен материал в съответните паметници, анотирани с кратко описание, лаконичен художествен анализ и оскъдна богословска интерпретация.
В научното изследване са приложени подходите и методите, използвани в трудовете на известния руски археолог, директор на Императорския археологически институт - Николай Василиевич Покровски (1848 – 1917), който изследва образците на християнското изкуство в тясна зависимост с учението на Църквата. Освен това, обръща внимание на съответствията и взаимовръзките им с богослужебните текстове, които заедно с иконописта, са част от Свещеното Предание.
В ГЛАВА І – „ЕВХАРИСТИЯ И СВЕЩЕНИ ОБРАЗИ“, е проследена и прецизирана връзката между светата Евхаристия и свещените изображения. Същностната им връзка е в основата на богословието на иконата. Обърнато е особено внимание на богослужебно-евхаристийните аспекти на иконата и иконографията.
В ГЛАВА ІІ - „ДРЕВНОХРИСТИЯНСКОТО КАТАКОМБНО ИЗКУСТВО“, се разглеждат древнохристиянските катакомби като места за погребения и богослужение. Изтъкват се особеностите на символичните и реалистични изображения в катакомбното изкуство. Представят се и се анализират най-известните образци на двете категории изображения.
ГЛАВА ІІІ – „ЕВХАРИСТИЙНИ КАТАКОМБНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ – ОБРАЗЦИ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, ЛИТУРГИЧЕСКИ АСПЕКТИ“, е посветена на изображенията с подчертано евхаристичен характер. В тази връзка наименованията на отделните подглави са следните: 1. АГНЕЦ; 2. РИБА; 3. ЛОЗА, ГРОЗДЕ И ВИНО; 4. ХЛЯБ И ТРАПЕЗИ; 5. ИЗОБРАЖЕНИЯ НА БОЖИЯТА МАЙКА И ТЯХНАТА ВРЪЗКА СЪС СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ; 6. ПОСРЕЩАНЕТО НА ТРИМАТА МЪЖЕ. ГОСТОПРИЕМСТВОТО НА АВРААМ; 7. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА АВРААМ; 8. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА АВЕЛ; 9. ПОСРЕЩАНЕТО НА АВРААМ ОТ МЕЛХИСЕДЕК; 10. ЧУДЕСНОТО ХРАНЕНЕ С МАННА; 11. СИМВОЛИЧНИТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЕВАНГЕЛИСТИТЕ – ПРИЕМСТВЕНОСТ ОТ ДРЕВНОХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ И ВРЪЗКА С ЕВХАРИСТИЯТА.
Очевидна е била досега липсата на монографичен труд по тази конкретна тема, в който детайлно да се проследяват, проучват и представят взаимовръзките и приемствеността в исторически аспект между раннохристиянските евхаристийни изображения (като сюжети, решения и композиции) и иконографските им аналози през вековете. Настоящият труд е замислен да компенсира недостатъчната разработка на темата от богословско-научна гледна точка в трудовете на български богослови и да постави началото на системни изследвания по проблематиката. Актуалността на съчинението е във връзка и със съвременните апологетични цели. Научно-богословското разработване на темата за евхаристийните катакомбни изображения допринася за изграждането на непоклатим апологетично-исторически фундамент срещу древните и съвременните отрицатели на православното учение за светата Евхаристия и иконопочитанието. В това отношение, като принос може да се отбележи наличието на изборно представения фактологически материал, съответните изворови данни и множеството онагледяващи образци, които в своята цялост при съответната трактовка, аргументират и обосновават правилността на православното учение за светата Евхаристия и за иконопочитанието.
