| Митрополия на САЩ, Канада и Австралия
ОБРЪЩЕНИЕ от свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия във връзка с публичните изявления на архимандрит Никанор (Мишков) срещу Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил
Ние, свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, се обръщаме към духовенството и верния народ на Българската православна църква, водени не от желание да участваме в обществени полемики, а от чувството за духовен и църковен дълг да дадем свидетелство за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, когото познаваме лично и с когото в продължение на години сме споделяли църковен живот и служение.
Ние живеем далеч от пределите на България и не бихме си позволили да вземаме отношение по въпроси, свързани с вътрешния живот на Софийската епархия, ако случващото се не засягаше човек, когото познаваме непосредствено, и ако породеното обществено напрежение не се беше отразило болезнено и върху живота на нашите енории.
В продължение на седем години Негово Светейшество патриарх Даниил беше викарен епископ на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия. През тези години духовенството и вярващите в нашата епархия имаха възможност непосредствено да се докоснат до неговото архипастирско служение.
Познаваме го като човек на искрената молитва, смирението, кротостта и безусловната вярност към светата Православна църква. Той винаги поставяше духовната полза на повереното му паство над личните си интереси, умееше да помирява, да насърчава и да носи с достойнство тежестта на архипастирското служение. В негово лице срещнахме архиерей, който не търсеше човешка слава, а служеше с жертвоготовност, търпение и отговорност към поверените му духовници и вярващи.
Поради това приехме с дълбока болка и тревога многократните публични изявления на архимандрит Никанор срещу Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. По своя език, съдържание, системност и публичен характер тези изявления далеч надхвърлят границите на допустимото лично несъгласие или на добросъвестната църковна критика.
В тях се съдържат обидни квалификации, фактически неверни твърдения, клеветнически внушения, иронични подмятания и открито неуважение към Предстоятеля на Българската православна църква. Те не могат да бъдат възприемани като отделни или случайни изказвания, продиктувани от моментно раздразнение, а очертават трайна, последователна и целенасочена линия на публично поведение.
Подобно поведение е несъвместимо с отговорността на православния клирик, с дължимото уважение към каноническото свещеноначалие и с обещанието за послушание, дадено при ръкоположението. Свободата да бъде изразено несъгласие не може да служи като оправдание за публичното оскърбяване на църковния Предстоятел, за разпространяването на непроверени обвинения и за съзнателното насаждане на недоверие към църковната йерархия.
Чрез тези изявления се накърняват не само личното достойнство и доброто име на Негово Светейшество, но се уронва и авторитетът на неговото първосветителско и митрополитско служение. Подкопава се доверието към свещеноначалието, пораждат се съблазън, противопоставяне и разделение сред вярващите и се нанася вреда на обществения образ на Българската православна църква.
Особено обезпокоително е, че тези думи се разпространяват многократно и публично, достигат до широк кръг от вярващи и невярващи и се превръщат в средство за насаждане на подозрение и неприязън не само към личността на Българския патриарх, но и към самата Църква и нейния канонически ред.
Последиците от това поведение не останаха ограничени в пределите на Софийската епархия или на България. Изявленията на архимандрит Никанор породиха смущение сред духовенството и миряните, съблазниха мнозина вярващи и станаха причина за недоумение и в нашите енории. Те внесоха напрежение и принудиха православни християни, намиращи се на хиляди километри от Родината, да стават свидетели на публично противопоставяне, чуждо на духа на църковното единство, послушанието и братолюбието.
Като хора, които лично познават патриарх Даниил, сме длъжни да свидетелстваме, че отправяните срещу него твърдения и внушения не съответстват на истината такава, каквато сме я познали и преживели през годините на неговото служение сред нас.
Затова не можем да останем безмълвни пред системното и несправедливо уронване на неговото добро име, на достойнството на първосветителското му служение и на авторитета на Българската православна църква. Мълчанието пред подобни действия би означавало примирение със съблазънта и безразличие към раните, които се нанасят върху църковното тяло.
С настоящото обръщение ясно и единодушно заявяваме, че Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил се ползва с нашето пълно доверие, дълбоко уважение и синовна обич.
Ние сме убедени, че неговото служение винаги е било насочено към запазването на единството на Църквата, утвърждаването на православната вяра и грижата за повереното му паство. Именно затова считаме за свой християнски и църковен дълг да застанем зад него със своето лично и общностно свидетелство.
Вярваме, че публичните действия на всеки клирик, които накърняват доброто име на Църквата, подкопават доверието към нейното свещеноначалие, разпространяват клеветнически и недоказани твърдения и стават причина за смущение и разделение сред вярващите, не могат да бъдат оправдавани като обикновено изразяване на лично мнение. Те изискват ясна духовна, нравствена и канонична оценка от компетентните църковни органи.
Нашето обръщение не е израз на лична неприязън и не е призив за разправа. То е свидетелство за истината такава, каквато сме я преживели, и израз на убеждението ни, че църковният ред съществува, за да пази единството на Църквата, достойнството на нейното служение, авторитета на каноническото свещеноначалие и духовното благо на Божия народ.
Милостта и братолюбието не изключват отговорността. Истинското покаяние предполага осъзнаване на нанесената вреда, прекратяване на поведението, което причинява съблазън и разделение, и искрено търсене на помирение в истината.
Призоваваме архимандрит Никанор да прекрати езика на оскърблението и публичното противопоставяне, да осъзнае тежките последици от своите думи и действия и да потърси пътя на покаянието, църковното послушание и помирението.
Призоваваме също духовенството и вярващите да не се поддават на внушения, които пораждат вражда и разделение, а да пазят мира, единството и добрия църковен ред, като помнят, че думите на един клирик имат особена тежест и могат както да изграждат, така и да нанасят дълбоки рани.
Молим Всемилостивия Бог да дарува Негово Светейшество Българския патриарх Даниил със здраве, духовна крепост и дълголетно първосветителско служение за благото на светата Българска православна църква.
Същевременно се молим Господ да вразуми всички нас и да ни дарува дух на покаяние, смирение и братолюбие, за да пребъдваме в единството на светата православна вяра и в Христовия мир.
Следват подписите на свещеници и миряни от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия.
Събирането на подписи продължава
----------------------
ADDRESS
30 July 2026
We, the clergy and faithful of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia, address the clergy and faithful of the Bulgarian Orthodox Church, moved not by a desire to engage in public controversy, but by a sense of spiritual and ecclesiastical duty to bear witness concerning His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria and Metropolitan of Sofia, whom we know personally and with whom we shared many years of ecclesiastical life and ministry.
We live far from the borders of Bulgaria and would not presume to express an opinion on matters concerning the internal life of the Diocese of Sofia were it not that the present circumstances involve a man whom we know personally, and were the resulting public turmoil not to have affected the life of our own parishes as well.
For seven years, His Holiness Patriarch Daniil served as Auxiliary Bishop of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia. During those years, the clergy and faithful of our Diocese were blessed with the opportunity to experience his archpastoral ministry firsthand.
We know him as a man of sincere prayer, humility, meekness, and unwavering faithfulness to the Holy Orthodox Church. He consistently placed the spiritual welfare of the flock entrusted to his care above his own personal interests, sought to reconcile rather than divide, encouraged those under his pastoral care, and bore the burdens of his episcopal ministry with dignity. In him we came to know a bishop who sought neither human praise nor personal recognition, but served with self-sacrifice, patience, and a profound sense of responsibility toward the clergy and faithful entrusted to his care.
For this reason, we received with profound sorrow and grave concern the repeated public statements made by Archimandrite Nikanor against His Holiness Patriarch Daniil. By their language, content, persistence, and public character, these statements extend far beyond the bounds of legitimate personal disagreement or good-faith ecclesiastical criticism.
They contain insulting characterizations, factually false assertions, defamatory insinuations, sarcastic remarks, and open disrespect toward the Primate of the Bulgarian Orthodox Church. They cannot be regarded as isolated or incidental comments made in a moment of frustration, but rather reveal a sustained, deliberate, and consistent pattern of public conduct.
Such conduct is incompatible with the responsibility borne by an Orthodox cleric, with the respect owed to the canonical hierarchy of the Church, and with the promise of obedience undertaken at ordination. The freedom to express disagreement can never justify the public disparagement of the Primate of the Church, the dissemination of unverified accusations, or the deliberate fostering of distrust toward the Church's sacred hierarchy.
Through these public statements, not only are the personal dignity and good name of His Holiness injured, but the authority of his patriarchal and metropolitan ministry is likewise undermined. Confidence in the Church's sacred hierarchy is weakened, scandal, discord, and division are sown among the faithful, and the public witness of the Bulgarian Orthodox Church is seriously harmed.
It is especially troubling that these statements have been made repeatedly and publicly, reaching a wide audience of both believers and non-believers alike, thereby becoming a means of fostering suspicion and hostility not only toward the person of the Bulgarian Patriarch, but also toward the Church herself and her canonical order.
The consequences of this conduct have not remained confined to the Diocese of Sofia or even to Bulgaria. Archimandrite Nikanor's public statements have caused distress among clergy and faithful, scandalized many believers, and brought confusion even to our own parishes. They have introduced tension into our diocesan life and have compelled Orthodox Christians living thousands of miles from their homeland to witness a public confrontation wholly foreign to the spirit of ecclesiastical unity, obedience, and brotherly love.
As those who know Patriarch Daniil personally, we consider it our duty to bear witness that the accusations and insinuations directed against him do not correspond to the truth as we have come to know and experience it throughout the years of his ministry among us.
For this reason, we cannot remain silent in the face of the systematic and unjust assault upon his good name, the dignity of his patriarchal ministry, and the authority of the Bulgarian Orthodox Church. To remain silent before such actions would mean acquiescing to scandal and showing indifference to the wounds inflicted upon the Body of Christ.
With this Address, we declare clearly and unanimously that His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria and Metropolitan of Sofia, enjoys our complete confidence, profound respect, and filial love.
We are convinced that his ministry has always been directed toward preserving the unity of the Church, upholding the Orthodox faith, and caring faithfully for the flock entrusted to him. It is precisely for this reason that we consider it our Christian and ecclesiastical duty to stand beside him through our personal and collective witness.
We believe that the public actions of any cleric which damage the good name of the Church, undermine confidence in her sacred hierarchy, disseminate defamatory and unsubstantiated allegations, and become a cause of scandal and division among the faithful cannot be justified as merely the expression of a personal opinion. Such actions require a clear spiritual, moral, and canonical assessment by the competent ecclesiastical authorities.
Our Address is not an expression of personal animosity, nor is it a call for retribution. Rather, it is a witness to the truth as we have known and experienced it, and an expression of our conviction that the order of the Church exists to safeguard her unity, the dignity of her sacred ministry, the authority of her canonical hierarchy, and the spiritual welfare of the People of God.
Mercy and brotherly love do not exclude accountability. Genuine repentance presupposes acknowledging the harm that has been caused, abandoning conduct that gives rise to scandal and division, and sincerely seeking reconciliation in the truth.
We therefore call upon Archimandrite Nikanor to cease his language of insult and public confrontation, to recognize the grave consequences of his words and actions, and to seek the path of repentance, ecclesiastical obedience, and reconciliation.
We likewise call upon the clergy and faithful not to yield to words or influences that foster hostility and division, but rather to preserve peace, unity, and good ecclesiastical order, remembering that the words of a cleric carry particular weight and possess the power either to build up or to inflict deep wounds.
We pray that Almighty God may grant His Holiness Daniil, Patriarch of Bulgaria, good health, spiritual strength, and many blessed years in his patriarchal ministry for the benefit of the Holy Bulgarian Orthodox Church.
At the same time, we pray that the Lord may enlighten us all and grant us a spirit of repentance, humility, and brotherly love, that we may abide in the unity of the Holy Orthodox Faith and in the peace of Christ.
The signatures of the clergy and faithful of the Bulgarian Eastern Orthodox Diocese in the USA, Canada, and Australia follow.
Родовата памет като лична съдба: Как Алекси Андонов и общността ни в Унгария връщат цветовете на миналото
