| Автор: Българска Патриаршия
От 1 до 3 юни 2018 г. в столицата се проведе второто издание на Свето-Йоановите Четения. Конференцията се организира по почин на настоятелството на старинен храм „Св. вмчк Георги“ – Ротондата с благословението на Софийската св. Митрополия и със съдействието на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
С благословението на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит проявата бе открита с молебен в Ротондата, възглавен от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, Софийски викарий. В съслужение с владика Поликарп бяха ик. Йоан Куков - председател на храмовото настоятелство, ставр. ик. Павел Гърбов от храм „Св. Йоан Богослов” - гр. Карнобат, прот. Георги Спасов – предстоятел на храм „Св. Петка Самарджийска” - гр. София, и йеромонах Юстин Зографски.
В молебена молитвено участие взе Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, който благослови участниците и благопожела успех на духовно-просветната конференция под закрилата на Рилския Чудотворец. Софийският викарий еп. Поликарп също приветства участниците и гостите на четенията, като преподаде първосветителското благословение на Негово Светейшество и пожела въздигането на духовното ни съзнание по примера и с благодатната помощ на св. Йоан Рилски да не секва и в любов и единомислие да славим Бога като живеем и се трудим достойно за слава на Неговото име и доброплодно за полза на нашия народ.
Специално по повод Свето-Йоановите четения в храма гостува голяма икона на св. Йоан Рилски, любезно предоставена от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий, игумен на Троянския монастир.
Първата сесия на конференцията се проведе в зала „Роял“ на хотел „Балкан“. Ловчанският митрополит Гавриил затрогващо говори за чудния живот в Христа на схиигумения Мария (Дохторова) по повод 40-годишнината от нейната блажена кончина и припомни, че е голямо благо да имаме сред нас такива високодуховни и извисени личности – истински бисери и наши наставници по пътя на живота ни в Христа. Той разказа някои забележителни събития от нейния земен живот и представи новоиздадената детска книга на Ловчанска митрополия за схиигумения Мария Дохторова.
Ставр. ик. Павел Гърбов изнесе забележителен и изчерпателен доклад за страха Божий по повод надписа, който обикновено се поставя в иконите върху свитъка на преп. Йоан Рилски. Като извор на мъдростта и основа на спасението, страхът Божий бе разграничен от о. Павел спрямо другите видове страх, от които по принцип безсмислено и безплодно страда съвременният човек.
http://www.youtube.com/watch?v=txzkb1elNQU
Георги Тодоров направи преглед на многобройните църковни и исторически годишнини, които отбелязваме през 2018 г.
http://www.youtube.com/watch?v=k-WG38L3G7I
Следобедната сесия се проведе в аулата на Богословския факултет. Тя беше посветена на дебата по спорните текстове на Истанбулската конвенция (ИК). Доц. д-р Екатерина Дамянова представи библейски прочит на ИК, от който ясно пролича несъвместимостта на въпросните текстове с учението на Библията за човека, пола и семейния живот.
Доц. д-р Костадин Нушев разгледа потенциалното отрицателно въздействие на съдържащия се в ИК джендъризъм върху нравственото възпитание на подрастващите.
http://www.youtube.com/watch?v=ey_EbxTJXCY
Д-р Николай Михайлов, в обичайния си ярък стил, сподели своите тревожни размисли върху ИК и свързаните с джендъризма отрицателни явления, произтичащи от размиването на традиционните ценности и устои на човешкото съществуване.
http://www.youtube.com/watch?v=QZWUEsSl200
Георги Тодоров анализира антропологичните аспекти на ИК и необходимостта от проактивно църковно действие срещу настъпващите опасности.
http://www.youtube.com/watch?v=LaSea8zxRRU
В последвалата оживена дискусия четиримата лектори, както и участниците от залата, бяха единодушни, че становището на Св. Синод по въпроса е безупречно, но че проблемът с ИК още не е отминал и е необходима проактивна мисионерска и молитвена позиция на Църквата срещу евентуален рецидив.
Заседанията на 2 юни се проведоха в аулата на БФ. В началото ик. Йоан Куков представи историята на богослужебната прослава на св. Йоан Рилски. Историкът д-р Ива Инджова направи преглед на статута и диоцеза на Охридската архиепископия по време на Търновската патриаршия. Класическият филолог д-р Цветан Василев предложи прочит на някои средновековни надписи от ротондата „Св. Георги“.
Във връзка с честването на 140-годишнината от Освобождението на България от турско иго имаше няколко доклада. Доц. Татяна Бондар проследи участието на руското военно духовенство в Освободителната война. Изкуствоведът проф. Чавдар Попов разгледа секуларистичните тенденции в църковната живопис след Освобождението. Доц. Дарина Григорова представи своеобразната позиция на Константин Леонтиев относно Източния въпрос и Освободителната война. Янина Алексеева постави балканската серия на художника Василий Верещагин във връзка с неговите публикувани спомени от войната.
Два доклада бяха посветени на 100-годишнината от зверското избиване на руското царско семейство през юли 1918 г. Галя Тодорова разгледа възвишения духовен облик на св. мъченица императрица Александра Романова. А Дария Захариева проследи вълнуващия житейски и духовен подвиг на св. преподобномъченица Елисавета Фьодоровна.
Беше прочетен докладът на ик. Емил Паралингов за пловдивското свещенство през първата половина на ХІХ век. Беше представена и новопубликуваната книга „Служба на св. мчк Енравота Боян и Чудото на Светия Кръст при св. цар Борис“, съставена от ик. Павел Гърбов.
Краят на вторите Свето-Йоанови четения беше ознаменуван на 3 юни, празника на Вси Светии, в Ротондата „Св. Георги“. След светата Литургия беше отслужен бладарствен молебен от ставр. ик. Павел Гърбов и ик. Йоан Куков.
Като благодариха на Бога за успешното провеждане на конференцията, организаторите насочиха поглед към следващато, трето издание на Четенията, което те планират да се проведе през м. юни 2019 г. и което ще мине под знака на 550-годишнината от пренасяне мощите на св. Йоан Рилски.
