| Автор: Българска Патриаршия
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
На Неврокопски митрополит Натанаил, заявено в заседание на Св. Синод в пълен състав, протокол № 41, на 13 декември 2011 година, относно решението по параграф 7 за предоставяне на Комисията по досиетата на списъци с имената на ЕГН на духовници от БПЦ, заемащи ръководни длъжности.
Държим да заявим, че оставаме на особено мнение по този въпрос.
Заявяваме, че Господ ни даде поредната възможност, която трябва да използваме, за да държим за принципна позиция. Църквата трябва да отстоява независимостта си и конституционно предоставените й права. Ние трябва да държим на една юридически защитима теза, че БПЦ не е религиозна общност, а е традиционното вероизповедание, което представлява православната общност в България.
Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Това според нас е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата. Демократичната и правова държава спазва върховния закон – Конституцията само, когато не приема закони, които й противоречат, а когато допусне грешка е длъжна да я изправи. Още през 1992 година Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.
Освен това, отговорното отношение по този толкова важен въпрос за институционалния авторитет на БПЦ, изискваше да изслушаме становището на юрист, който има професионална и задълбочена подготовка по статута на БПЦ, но ние за пореден път взехме решение, без да обследваме и анализираме задълбочено въпросите, за което след това ще берем горчивите плодове.
Ще си позволим да перифразираме една римска максима, която намираме за уместно да я споделим – правото работи не с аргументи на властта, а с властта на аргументите… и не заради властта на държавата, а по повелята на разума.
Душата ни е дълбоко смутена от решението на Св. Синод, с което той се съгласява ритуално да принесе безсмислено в жертва БПЦ и без полза за обществото. Нашето общество не е духовно узряло за това наше жертвено действие. Но за това, че не сме подготвили народа си да отделя житото от плявата, най-вече ние сме виновни.
Дълбоко съм убеден, че това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата.
Дълбоко съм уверен, че на този етап политиците в държавата не съзнават, че чрез приемането и прилагането на този закон работят срещу държавността, защото този закон погубва институционалния авторитет на Българската православна църква и злепоставя държавата в международен план.
Убеден съм, че няма, и няма да има държавници в чужбина, които да разберат защо българската държава прави това като дискредитира Църквата си, която е възкресила нейната държавност. Това, обаче от тук нататък ще работи срещу Българската държава. Няма друга държава, която да е товарила такъв удар срещу Църквата си. Но това ще го оставим на съвестта на политиците и на съдействието на наши събратя.
Искам да бъда правилно разбран, че моето несъгласие е принципно и не се крия зад институционалния авторитет на Църквата заради себе си, защото, драги събратя, ние сме временни и ще си отидем, но злепоставянето на институцията, на духовника, за дълго ще бъде като отзвук и след нас. Ние хората сме „като полски цвят… понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15-16), а Църквата остава „и портите Адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18), Тя е вечна и затова народа я има за последна опора.
Мисля, а и е потребно по този въпрос да бъдем единни, за да покажем на държавата и обществото, че има непреходни християнски ценности, които са над злободневните представи за „демокрация”, „доносници”, „досиета”, „комунизъм”, „антикомунизъм” и претенции за носители на „обществен морал”, „чисти съвести”, „катарзис” и прочие манипулации, защото единственият сърцеведец е Господ и Неговият съд е праведен, всичко останало е от лукавия.
Често ми се задаваше въпрос: „Ти пък, от какво се страхуваш?” – Ще ви отговоря, че се страхувам само от Божия съд, защото пред Бог съм дал обет да служа на Църквата и заради институцията, за която всички носим отговорност и не трябва с наше съдействие да се потъпква, за да угодим на нечии представи за „обществен морал”.
Убедени сме, че ще разберем грешката по-късно, както целия народ, който се бе събрал на зрелище при разпъването на Спасителя, но онзи народ след като видя станалото, връщайки се от Голгота, се биеше в гърди. (Вж. Лука 23:48)
Страхуваме се, че подготвяме разпъването на нашата Църква и ще стане както пише в Светото евангелие, „а народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците.” (Лука 23:35)
Вярваме, че някои от нас ще доживеят и ще чуят от идващите след нас, „да бяхме в дните на нашите отци – предци – не щяхме да станем техни съучастници” (Мат. 23:30).
Като завършек ще кажем: добре е да спрем да употребяваме прекрасния израз „Церкви и Отечеству на пользу”, когато това само лично ни ползва.
+ НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
15.12.2011 г.
Гр. София
