| Софийска митрополия
На 27 февруари в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ бе отслужено Велико повечерие с първата част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски. Това последование, отредено за изпълнение през Великия пост, бе изпълнено от Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод на БПЦ. На покайното богослужение молитвено присъстваха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Преосвещените епископи Браницки Григорий и Маркианополски Константин, множество предстоятели на храмове и столични свещеници.
Умилителните песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени по традиция от Свещеническия хор, ръководен от иконом Кирил Попов.
Епископ Герасим се обърна към изпълнилите митрополитската катедрала столичани с вдъхновено слово за затрогващия всяка търсеща Бога душа Велик покаен канон: „Ако по време на четенето му съсредоточено внимаваме в смисъла на тези прости за разбиране думи, то те неволно ще се преплетат с нашия собствен духовен опит, предизвиквайки у нас искрено покайно чувство и съпричастност към болката на всеки каещ се вярващ. Това е болката на каещия се Адам, който плаче пред вратите на Едема, и която се разпространи върху неговите наследници и вече много години раздира сърцата ни, защото вратите на Рая се затвориха за нас. Или по-скоро затвориха се за нас, заради греховете ни, които волно или неволно повтаряме всеки ден и така запечатваме своя избор – да бъдем близо до Бога, или да бъдем близо до себе си, до своите навици, претенции, изисквания... Ех, ако можехме поне за миг да забравим себе си, своето Аз, своите права, своите желания, щяхме да приличаме на ангели, които се занимават само с това, да прославят и да служат на своя Създател... Нека оставим за малко настрана своя ближен, да не се занимаваме с неговите недостатъци, а водени от своя егоизъм да погледнем себе си, само себе си... уверявам ви, възлюбени в Христа Иисуса братя и сестри, няма да ни остане и секунда свободно време, за да се заловим отново да вадим греди от очите на братята си, защото сламката в нашето собствено око ще ни дразни и не ще ни дава покой, ще предизвиква непрекъснат поток от сълзи... и тогава Милостивият Бог ще ни надари с този велик дар на себепознанието и всеопрощението, за който Му се молим през тези дни...“
