| Автор: Варненска и Великопреслaвска митрополия
За четвърта поредна година след Божествената св. Василиева литургия в деня на първата неделя на Великия пост - Неделя на Православието - се извършва лития около храм "Св. Три светители" в гр. Шумен. Свещенослужителите изнасят свети мощи на св. мъченик Юстин Философ (†около 130 г.), св. Валентин, св. мъченици Криспин и Криспиниян (†около 287 г.) - първия почитаме като покровител на обущарите, а втория - на кожарите, като по-късно става почитан и като целител от алкохолизъм. На св. мъченици Назарий и Панкратий, св. мъченик Викентий, св. Блажени Йероним и св. Ефимия, св. Пантелеймон, на св. Димитрий Ростовски и на св. Йоан Златоуст. Християните взимат любимите икони от вкъщи и ги носят високо издигнати, църковнослужителите - клисарите и иподяконите (четците и певците) взимат св. хоругви. Чредният свещеник носи светото Евангелие и при постоянно кадене на кадилницата се извършва тази лития в чест на Тържеството на Православието, пеят се и подходящи за случая църковни песнопения, камбаните тържествено бият и възвестяват на целия свят коя е истинската вяра – а именно Православната!
А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове - езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми - цели пет века, над вътрешни врагове еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.
Тази неделя е Неделя Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.
Този празник е учреден през 842 г., след окончателната победа над еретиците иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 година.
"Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него."
За нас, българите, православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесоха гласът на св. Йоан Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителният зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други - пострадаха мъченически.
Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.
Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), участник в Легията на Раковски, създател на българската художествена повест и драма, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, член на Учредителното, на Първото Велико и на ред обикновени народни събрания, министър на народното просвещение, министър-председател на България - в своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. - деня на Православна неделя, казва:
"Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му... Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение... и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра - Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-яка основа на съществуването и преуспяването му; той му е враг и жесток враг."
От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция - светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.
Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква - национални светини.
Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.
"Има Православие у нас, има български народ; няма Православие, няма български народ!" - звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев).
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!