24 март 2025, понеделник

Преп. Захария. Св. Артемий, еп. Солунски
church

Патриаршеска света Литургия за празника на св. крал Стефан Милутин

| Софийска света митрополия

DSC7837.jpg


Нa 30 октомври 2024 г., когато Православната църква чества паметта на св. крал Стефан Милутин, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“, където се пазят нетленните мощи на светеца. 

В съслужение с Негово Светейшество бяха Техни Високопреосвещенства Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений от Сръбската православна църква, Техни Преосвещенства: Тивериополски епископ Тихон, Браницки епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, Знеполски епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, йеромонах Климент от Зографския манастир (Света Гора), йеромонах Натанаил и йеромонах Йосиф (Масачузетс, САЩ), храмовото духовенство и множество свещеници от епархията, както и протодякон Иван Петков, дякон Юлиян Периклиев и двама дякони от Сръбската православна църква. 

На утренята песнопенията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийската света митрополия, а на светата Литургия – от катедралния мъжки хор под диригентството на проф. Мирослав Попсавов. 

В проповедта си Негово Светейшество каза: 

„Благодатта на Светия Дух отново ни събра за празника на светия благоверен крал Стефан Милутин, чиято памет повече от 560 години жителите на богоспасяемия град София празнуват и свято пазят. Свети крал Стефан Милутин е един от най-изявените сръбски владетели, царувал от 1282 до 1321 г. Самият той не очаквал възкачването си на престола, който заема след случила се злополука с престолонаследника – негов брат и първороден син на крал Стефан Урош. 

В своето управление св. крал Стефан Милутин следвал политика на противопоставяне на опитите на император Михаил Палеолог да наложи унията върху балканските народи в пределите на Византийската империя. При отстояването на държавните интереси винаги търсил мира. Бидейки земен цар, вниманието му не се е ангажирало само със земната власт и материалните блага, но преди всичко проявявал грижа за вярата в своето сърце и тази на поданиците си, на всички балкански народи. 

Според дадения му пред Бога обет, той построява много храмове и това е промислително, защото век и половина по-късно Балканите падат под османско владичество и благодарение на възстановените храмове се поддържат духът и вярата у народите“. 

В края на своята проповед патриарх Даниил се обърна към вярващите с думите: 

„Славим и благодарим на Бога за тази велика милост столицата ни да има за свой покровител такъв велик Божий угодник, свидетелстващ за това как ръководейки земните дела, да придобиваме и Небесното царство; как устройвайки своите домове, градове и държава, да се грижим за благоустройването на душите си, да отстояваме Божията правда и в сърцата ни да живее вярата, милосърдието, братолюбието, състраданието и обичта към човеците. 

В съвремието ни има много фактори, които се опитват да разделят хората – чрез отчуждението, пропагандирането на материалните и противоестествените псевдоценности, чрез открита вражда и омраза. Многобройни са начините, по които врагът на човешкото спасение действа в обществото, за да ни отдели от Бога, да разбие единството помежду ни. Като православни християни обаче знаем, че вярата и Божията благодат ни събират и дават сили да отстояваме единството си. Вярата ни учи как да преодоляваме греховните страсти, за да можем да свидетелстваме за Истината и за единството ни в Христа“. 

Негово Светейшество изказа благодарност на митрополитите Иларион и Арсений, които с благословението на Сръбския патриарх Порфирий взеха участие в празничното богослужение, и за молитвен спомен им подари икони на св. крал Стефан Милутин. 

„По молитвите на св. крал Стефан Милутин Господ да ни утвърждава в светата православна вяра. Да ни помага в житейския път сред трудностите да насочваме взор към небесното и Господ да ни сподоби да се зарадваме около Божия престол в Неговото царство.“

ТекстМихаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК