| Автор: Весела Игнатова
Интересни и колоритни са селищата в Пловдивския край. За разлика от много други райони, в тези трудни за родината ни години населението тук се опитва да запази своя поминък и с много усилия се старае да не напуска родния си край.
Всеобщата криза в страната и в българското село, разбира се, не може да не засегне и тези селища, но разликата е в това, че те са запазили своя оптимизъм в потвърждение на думите: „надеждата последна умира“, като намират реална утеха и упование в Бога. Живеейки вярата си, която се е превърнала в неизменна част от живота им, те се събират в православния храм, за да разкажат за своята радост, да споделят своята скръб, но най-вече да се помолят на светиите, св. Богородица и Бога и да изпросят тяхната закрила, напътствие и разрешение на постигналите ги житейски трудности. Така, духовно ободрени след молитвата и получили сърдечната братска съпричастност, те се впускат отново и отново във водовъртежа на човешкия живот, очаквайки търпеливо „по-доброто“, което предстои, уповавайки се най-вече на Господа.
Едно от тези селища, което впечатлява със своето културно наследство, интересна история и христолюбив народ, е село Труд, което се намира в близост до престолния на епархията град Пловдив.
Село Труд получава това име през 1947 г., старото му име е Чирпилие, преименувано от княз Фердинанд в Климентиново (на името на неговата майка - Климентина Сакс Кобург-Готска), то има своята пъстра самобитност, която се вижда най-ярко при честването на празници.
Храмовия си празник местната църква “Света Троица“ отбелязва на Петдесетница. Особено тържествен е и празникът на следващия ден, когато Православната църква почита Третото лице на Света Троица - Светия Дух. Тези църковни празници от незапомнени времена са своеобразен народен събор за местното население, което ги празнува до ден-днешен „три дена и три нощи“. Поради съвпадението тази година на първия ден с Черешова задушница и по препоръка на техния свещеник, всички приеха в почит на починалите в този ден да не се провеждат публични увеселения.
В празничния ден в чест на Светия Дух, народният празник започна от храма “Света Троица“. Светата Литургия бе отслужена от енорийския свещеник Кирил Тошев и свещеник Милан Георгиев, който духовно обгрижва съседна енория. С китка в ръка енориашите - малки и големи - се покланяха на празничната икона и поставяха според местната традиция своя дар. (В селото има обичай по всякакви поводи в храма да се носят хлебни приношения, които накрая, поръсени с шарена сол да се раздават на всички присъстващи). В братска слога духовниците изпълняваха литургийното последование и възнасяха молитви за всички към Бога.
В края на богослужбата с проповед към християните се обърна отец Милан, който в пастирското си слово говори за духовния смисъл на празника и поздрави всички живеещи в енорията.
След литургията според възстановена през последните години традиция от храма потегли литийно шествие, което премина по централната улица на селото и достигна до параклиса “Успение на Пресвета Богородица“, построен на място, известно като "оброчище на Света Троица". Към шествието се присъедини и кметът на селото г-н Николай Копринков, който е главен организатор на събора и отрано сутринта съблюдава правилното изпълнение на задачите.
Достигнала параклиса, литията бе очаквана там от мнозина по-възрастни християни, които поради горещото лятно време бяха предпочели да си починат под ореховата сянка. В двора на параклиса бе отслужен празничен водосвет, в който се включи и другият енорийски свещеник - отец Благой Тошев.
С поздравително слово към множество тук се обърна отец Кирил Тошев, който отправи благопожелания и поръси със светена вода присъстващите.
След духовната трапеза църковното настоятелство бе подготвило благословено ястие, от което можаха да вкусят всички желаещи. Празничната трапеза заедно с духовниците и кметската управа споделиха и учители от местните учебни заведения. Затрогнати от празника, впечатлени от дружелюбните отношения, тези радетели за българската наука и слово изказаха онова, което всички чувстват и виждат, и което в близките десетилетия не се е случвало в селото - единомислие и единодействие между {ърква, държава и училище.
Духовно обдарени, телесно укрепени, енорията на село Труд продължи своя празник с народно увеселение.
+++
Храмът „Света Троица“ датира от 1866 г., според писмени свидетелства върху предмети и архивни документи, както и от устното предание в спомените на жителите на селото. Той е построен в тригодишен период, като камъните за храма са били пренасяни с керван волски каруци от тепетата във Филибе (Пловдив) и от асеновградската р. Чая. При копаене на основите му е открита „проскомидийна звезда” – елемент от църковна утвар, което предполага съществуването на разрушен малък храм или параклис на това място от по-древни времена. Многократно опожаряван, той е бил построяван отново и отново, и възстановяван за служение.
Храмът днес представлява еднокорабна базилика със засводен таван. Храмовата сграда е обкръжена от широко дворно място, като в западната му част се е обособил като отделен парцел църковен имот, в който през 1882 г. е било построено първото селско начално училище. В двора на храма, от дясно на входната пътека има изграден фундамент, на който е поставена паметна плоча с надпис, в който се упоменава годината 1889-а, в която е извършена смяна на името на селото от Чирпилие/Чирпелий в Климентиново. През годините на атеизъм плочата е била скрита и съхранена в храма, като исторически документ.
В селото има и друго място, известно с наименованието “оброчище Света Троица”, където през 2002 г. е построен параклис в чест на Успението на Пресвета Богородица. Тук, скоро след построяването на храма “Св. Троица”, ежегодно се е освещавал църковният корбан и се е организирал народен събор. Като белег на оброчището бил поставен голям камък – триъгълна пресечена пирамида. Част от него днес се намира в двора, отляво пред входа на параклиса.
До мястото, което тогава е в покрайнините на селото, се е идвало с литийно шествие в деня на храмовия празник - Петдесетница. След построяването на параклиса тази традиция се е възстановила в по-ново време.
