| Автор: Българска Патриаршия
Архипастирска грижа за православните българи, живеещи в Коми
Интервю с Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил
Въпрос: Ваше Високопреосвещенство, на 3 февруари тази година Вие се завърнахте от Русия, където бяхте в качеството си на официален пратеник на Негово Светейшество Българския Патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия. Читателите на нашия сайт с голям духовен интерес очакват да споделите цялостните си впечатления от това Ваше посещение, както и да разкажете по-подробно за мисията, с която бяхте натоварен.
Митр. Гавриил: Преди известно време на едно от синодалните заседания бяхме запознати с писмо от Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил, в което той посочваше, че живеещите в Република Коми българи са адресирали до него своя официална молба. В нея те са го помолили да се обърне към Българската православна църква-Българска Патриаршия с призив Св. Синод на БПЦ-БП да обмисли възможността за изпращане на български свещеник там поради осъзнатата потребност на нашите сънародници да имат духовен пастир, който да ги въведе и укрепи в православната вяра и да бъде тяхната жива връзка с родината.
След положителния отговор от страна на нашия Св. Синод Московският и на цяла Русия Патриарх Кирил изпрати второ писмо, в което бе предложено посещението на синодалния ни представител да стане в периода на тържествата по повод втората годишнина от неговата интронизация – 1 февруари. Негово Светейшество Патриарх Максим и Св. Синод решиха аз да представлявам БПЦ, тъй като лично се познавам със Сиктивкарския и Воркутински епископ Питирим, ръководещ Сиктивкарската и Воркутинска епархия на Руската православна църква, чийто епархийски диоцез се разпростира върху територията на Република Коми. С епископ Питирим се познаваме от 1997 г., когато още бях протосингел на Софийска митрополия. Тогава той бе на посещение в България. По време на визитата му той с благодарност прие поканата за съслужение с Негово Светейшество, заедно посетихме Клисурския манастир над гр. Банкя, където той, освен братските си молитви, остави и дарение, с което подпомогна доизписването на манастирския комплекс. Още оттогава имам отлични впечатления от него. Решението аз да представлявам Св. Синод в Русия и Коми вероятно се дължи и на факта, че повече от 20 години Ловеч и Сиктивкар, столицата на Коми, са побратимени градове.
Основната ми задача беше да се срещна с църковното и държавно ръководство на Коми, да се запозная с българската общност там, да оценя условията, които са налице, за да се изпрати от наша страна български свещеник, както и да разбера какво са готови да му предоставят съответните страни по тази инициатива.
В.: Много ли са българите, които живеят в Коми?
Митр. Гавриил: В Република Коми, главно в Сиктивкар, живеят 850 български семейства, много от тях със смесени бракове между българи и рускини или между българи и коми. Далече от България, угрижени в труд и отговорности, за тези хора годините са изтекли неусетно. При посещението си установих, че в Коми имаме три поколения българи. Някогашните първи български работници там вече се радват на внуци.
В.: Трудно ли беше да стигнете до Коми?
Митр. Гавриил: Слава Богу, пътуването бе спокойно – в Сиктивкар пристигнах на 27 януари, където на летището бях тържествено посрещнат от Сиктивкарския и Воркутински епископ Питирим, духовенството от Сиктивкарската и Воркутинска епархия, представители на светската власт на Република Коми. Мило става на сърцето, като те поздравят и гостят с хляб и сол, когато отиваш да посетиш тези, които са далеч от дома. По пътя за Митрополията минахме през няколко столични храма и във всеки един от тях ни очакваха свещениците и миряните от съответната енория, отново тържествено и топло, навсякъде с приготвена питка, с изпяване на многолетствие, с възможност за отправяне на благослов и поздрав към присъстващите християни. Зарадва се духът ми на подобно посрещане. Домакините се шегуваха, че и природата е благосклонна и гостоприемна за възложената ми задача, тъй като в Коми зима с минус 20 градуса по Целзий по това време на годината се счита за топла.
В.: Как реагира Руската православна църква на прошението на нашите сънародници в Коми за изпращане на български свещеник на постоянно служение при тях?
Митр. Гавриил: Сиктивкарският и Воркутински епископ Питирим се е присъединил към тази българска молба, разбира се, с условието бъдещият български свещеник да служи под неговия омофор. Той смята, че желанието е добро, тъй като ще спомогне за духовното просвещаване на тези хора, за приближаването им към Църквата и вярата, а това ще стане по-пълноценно чрез служението на български духовник. С епископ Питирим сме единодушни, че свещеникът ни трябва да бъде истински мисионер, тъй като ще трябва да работи сред хора, които са живели без Бога дълги години.
На 31 януари бях приет в Москва от Волоколамския митрополит Иларион Алфеев, председател на Отдела за външноцърковни връзки на Руската православна църква. По време на срещата, на която с мен бяха и епископ Питирим и Проватски епископ Игнатий, митрополит Иларион приветства идеята за църковно приобщаване на българите в Коми и изпращане на български свещеник там. Ние му разказахме за срещите си с тях в Сиктивкар и единодушно обсъдихме конкретни възможности за осигуряването живота и служението на наш духовник в Коми. Епископ Питирим сподели, че е готов да му даде да служи в столичен храм с 500 евро основна заплата, както и да му предостави условия и помещение за организиране на българско църковно училище в Сиктивкар. Митрополит Иларион счита, че от българска страна е нужно на нашия свещеник да бъдат осигурени още 500 евро, тъй като на север животът е труден и разстоянията са големи. Само един пример – площта на Коми е около 417 000 квадратни километра, т.е. тя е най-големият регион в европейската част на Русия.
Наред с братската подкрепа на РПЦ, зад тази инициатива на нашите сънародници застава и държавната власт на Коми. В Сиктивкар на 28 януари бях приет на най-високо равнище от главата на Република Коми г-н Вячеслав Гайзер, който в присъствието на министри и сътрудници на правителството лично заяви пред мен, епископ Питирим и придружаващите ни духовници, че всячески ще съдейства за устройването и достойното присъствие на български свещеник в Коми. Правителството се ангажира да намери и подходяща работа за съпругата на нашия бъдещ свещенослужител в Сиктивкар. Правителството много ще се радва, също така, да се съживят и развият връзките между столицата на Коми и град Ловеч.
В.: Бихте ли ни разказал още за посещението си в Сиктивкарската и Воркутинска епархия на РПЦ?
Митр. Гавриил: Както вече подчертах, отношението бе много топло, искрено и братско.
В лицето на Сиктивкарския и Воркутински епископ Питирим намерих човек, с когото може да се общува с истинска любов в Христа. Не е малко в днешно време да преоткриеш такъв духовен приятел и брат. Той е роден в Донбаз, но е карал военната си служба на север и Бог така устройва, че той остава там в манастир и приема монашество. Във връзка с някогашното откриване на нови епархии на РПЦ приснопаметният Московски и на цяла Русия Патриарх Алексий І го извикал в Москва и му възложил послушанието да оглави новосъздадената Сиктивкарска и Воркутинска епархия. Към момента на своето встъпване като Сиктивкарски и Воркутински епископ владика Питирим заварил около 12 храма. Днес, след 15 години служение, в епархията има около 150 храма. Майка му също приема монашество и като игумения Серафима ръководи възстановения Серафимовски манастир, създаден още през 17 век. Приживе тя е започнала и строителството на нов храм в чест на св. Серафим Саровски, но не е успяла да го завърши и с владиката отслужихме молебен за завършването на храма. Гробът на игумения Серафима е в дворите на манастира, където с епископ Питирим отслужихме заедно панихида в нейна памет. Днес в Серафимовския манастир живеят десет монахини, с които можахме духовно и радостно да пообщуваме.
Имах възможност да посетя още 5 храма в Сиктивкар. Интересното при катедралния храм на Сиктивкарска и Воркутинска епархия е това, че той се състои от подземна и надземна част и фактически е двоен, тъй като има два престола. В надземния се служи през лятото, като се започва от Великден, а в подземния се служи през зимата, тъй като тогава там е по-топло. Летният храм е посветен на св. Стефан Пермски, а зимният - на св. Прокопий Устюжски, и двамата са светии, просияли в руската земя. На 29 януари отслужихме бдение, а на сутринта на 30 януари - св. Литургия. По настояване на епископ Питирим аз възглавих св. Литургия в зимния катедрален храм, посветен на св. Прокопий Устюжски, и светата богослужба премина в братска атмосфера, сякаш бях сред моите енориаши в Ловеч. На богослужението и на тържествения обяд в Митрополията присъстваха всички архиерейски наместници на Сиктивкарска и Воркутинска епархия, много от които бяха пътували по един или по два дена с влак, за да пристигнат навреме. Това уважение много ме стопли и аз го приемам като уважение и любов към Българския Патриарх и към Българската православна църква като цяло, както и към нуждите на нашите братя и сестри българи, живеещи в Коми.
Докато бях в Сиктивкар, посетихме и Националната художествена галерия, която се помещава в сградата на някогашната Духовна семинария. Междувременно епископ Питирим е съумял да открие нова Духовна семинария, на която е ректор.
В.: Имахте ли среща с нашите сънародници в Коми?
Митр. Гавриил: Да, разбира се. На 30 януари се срещнах с около 50 българи, чийто най-активен представител е г-н Илия Данчев, заместник-председател на Национално-културната автономия на българите в град Сиктивкар. Това са обикновени, отрудени и искрени хора, които споделиха, че много силно желаят Св. Синод да им изпрати български свещеник, като казват: „Искаме сред нас да има човек, който да ни помага и да ни учи за вярата и езика ни. Решихме, че най-подходящ за това е православният свещеник, който да дойде от родината ни. Преди мислехме, че сме забравени от България. А сега виждаме, че Св. Синод отвърна още на първия ни повик и Църквата изпрати представител на толкова високо ниво... Това много ни стопли.” Българите в Коми са готови да действат за построяването на български храм в Сиктивкар. Поемат ангажимент да намерят и дом за бъдещия си свещеник в столицата на Коми. Много са радостни и въодушевени. Илия Данчев сподели, че телефонът му не спирал да звъни, обаждали се дори и хора, които никога не са го търсили дотогава, но сега искали да го разпитат за посещението на българския митрополит! Нашите братя и сестри българи с тъга ми казаха, че някои от техните починали родители и близки дори не са опяти и като дойде българският им свещеник, ще го помолят да опее всички тях.
В.: Според Вас има ли добра перспектива за организиране на българска църковна общност в Коми, където за нашите братя и сестри там да процъфти българската православна духовност и култура?
Митр. Гавриил: Мисля, че при това единодушие на българите в Коми, на Руската и Българската православни църкви, на светската власт в Руската република няма как да не постигнем тази предостойна и полезна цел. По-важното е да намерим подходящ свещеник за това специфично служение, защото духовникът трябва с живота и словото си да е пример за нашите братя и сестри там, да знае и руски език, да е готов да посади Христовата вяра в душите им чрез непрестанна духовна и просветителска работа. Така Православието и българщината едновременно ще се възродят сред хората ни в Коми и Църквата ни ще ги окрили и обгрижи като свои верни чеда. Това ще им донесе мир, утеха и дръзновение в живота. Защото те имат изконните за всеки човек духовни потребности, а и носталгията по родината е нещо, което истински емоционалният човек не може да изтрие.
В.: Кои са най-належащите стъпки, необходими за подготвянето и осъществяването на тази толкова възвишена и достойна задача на нашата Църква?
Митр. Гавриил: Св. Синод следва да вземе решение какво трябва да се направи за българския свещеник в Коми и да определи най-подходящия кандидат, който е по-добре да е женен духовник. Тъй като сред българите в Коми на женения свещеник ще е по-лесно да служи и общува със семейните си енориаши.
Вече съм изпратил до Негово Светейшество Патриарх Максим своя доклад за посещението ми в Коми и Русия и вярвам, че в най-скоро време той ще бъде разгледан от Св. Синод, тъй като Московският и на цяла Русия Патриарх Кирил очаква отговора на БПЦ по този важен въпрос. А и изоборът и процедурата по изпращане на наш свещеник там ще отнемат време и е добре да се пристъпи към тях по-скоро – в интерес на българската общност в Коми.
Със задоволство мога да спомена, че пратеничеството ми в Русия завърши успешно и при особена тържественост с участие в празничната св. Литургия в храма „Христос Спасител” в Москва по повод втората годишнина от интронизацията на Патриарх Кирил. Лично му предадох поздравителното писмо от Негово Светейшество Българския Патриарх Максим, както и икона на св. Йоан Рилски като подарък. Имах възможност да посетя и Троицко-Сергиевата лавра по покана на преподавателите от Московската духовна академия и Семинарията. Там бях съпроводен от йеромонах Теоктист - български специализант в МДА, който работи в областта на църковната история. Съвсем наскоро той бе избран от Св. Синод за представител на Негово Светейшество Българския Патриарх в Москва. Срещата в лаврата на св. Сергий Радонежки премина задушевно и много сърдечно.
В.: Ваше Високопреосвещенство, от името на нашите читатели Ви благодаря за това, че споделихте толкова пространно за посещението си в Коми и Русия. Всички с любов поздравяваме сънародниците ни, живеещи там, и им пожелаваме добър и благословен напредък в започнатото дело.
