| Митрополия на Западна и Средна Европа
"Отвори ми дверите на покаянието, Животодателю, защото духът ми подранява към Твоя свят храм, като нося телесния храм цял осквернен. Но като щедър очисти ме с добросърдечната Си милост.!" (стихира гл.8)
Досточтими отци,
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Скъпи чада на Богоспасаемата Западно- и Средноевропейска епархия,
Отново сме на прага на един благодатен период за нашето духовно израстване. Отново е време да направим равносметка на нашия живот. Отново светата църква ни зове да отворим душите си за Спасителя като ги очистим от всеки грях и нечистота. Отново Бог ни удостоява със спасителния период на Светата Четеридесятница. Отново е времето на Великия пост!
Сам Господ Иисус Христос освети поста с личния Си пример и го посочи на човека като източник на духовни и морални сили: „Тога Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола; и като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.“(Мат. 4:1-2) Безгрешният Иисус, абсолютната чистота, пости не за Себе Си, а за нас, за да ни даде пример как да се подготвим за борба със злото и изкушенията на дявола. От нас се иска да му подражаваме, да постим и така да постигнем нравствено съвършенство. Ето. че тук можем да дадем един много прост отговор на това що е поста, а имено, че той е въздържание от някои телесни храни, които по някога вредят на човека и го насочват към греховни страсти. Заедно с това постът е въздържание от злото, от всичко изобщо, което петни човека.. „Аз зная- говори св. Ап. Павел от името на обикновените човеци,- че в мен, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото, не доброто , което иска, правя, а злото, което не искам, него върша.“ (Рим. 7:18-19) Още древногръцкия философ Платон е казал, че въздържанието е юзда за обуздаване на страстите.
Светите Отци на църквата считат поста за регулатор на телесния живот:
„Въздържанието от храна ослабя силата на плътта и усилва духа“- говори св. Йоан Златоуст. „ Истинският пост е отдалечаване от зли работи, той е духовен възход за всички“- твърди св. Василий Велики. „Постът е предпазване за душата и съжител за тялото‘- напомня св. Ефрем Сирин. „Ако ви питат , защо постите и се мъчите - учи блажени Августин- отговорете; буйният кон, който не може да бъде обуздан от юзда, по необходимост усмиряват с глад и жажда“ Постът е необходим за укрепване на слабата ни воля и нравствените ни сили!
Нужно е каляване и упражняване на волята в постоянство към доброто и едно от средствата за това е именно поста. Волята на този, който живее по плътските си похоти не може да постоянства в доброто. „Ние всички- говори св. ап. Павел на ефесяни - живеехме някога според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чада на гнева.“ (Еф.2:3) От тук виждаме , че постът е особено необходим и неразделен спътник по пътя на покаяние. Както е невъзможно огънят да гори във вода, така е и невъзможно да съществува покаяние сред море от развилнели се лоши страсти. Постът е време за самоизпитание, за разкаяние и въздържание от греха, а без такова въздържание покаянието се явява безплодно. Ако постът бъде механически то той също се явява безплоден, защото каква полза за човека ако той пости и в същото време мисли за гнусни дела; ако тялото му се отказва от любима храна, а душата му тъне в грехове; ако не яде месо, а безчести ближния, клевети, подиграва се и ругае; ако не пие вино, а се опиянява от жаждата за отмъщение?!
И тъй възлюбени в Господа братя и сестри,
Като видяхте постът е важна необходимост за нашето спасение, затова нека постим истински и достойно! Да се въздържаме не само от някои храни, но и от лошите помисли отбягвайки съблазните! Да се молим често, горещо и искрено, да бъдем милосърдни! Само такъв пост ще ни принесе духовна полза, а той е необходим за нашето лично благо, за нравственото ни усъвършенстване и душевното ни спасение! Нека останем верни, с послушание към всички постановления установени от светата ни Църква, нека бъдем не само слушатели, а и творци!
Бог да ни благослови по пътя на покаянието, та да можем достойно да посрещнем славното Му възкресение!
+ Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний
