| Софийска света митрополия
На 15 април, вечерта на Велики вторник, за последен път тази година бе изпълнено Последованието на Жениха, което бе отслужено във всички храмове на Софийска епархия. В митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи великопостното последование в съслужение със свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство и йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци и част от храмовото свещенство под ръководството на ставрофорен иконом д-р Кирил Попов.
Молитвено участие в покайното богослужение, чиято кулминация е изнасянето на иконата на Христовите страдания, взеха Техни Високопреподобия архимандрит Йоан – протосингел на Софийската, архимандрит Василий – председател на катедралния храм, и свещенослужители от храмовото духовенство.
По време на това трето чинопоследование се изпълнява впечатляващото църковно песнопение „Славата на Касиана“. То е дело на монахиня Касиана и е изключително по своята поетичност произведение, написано в източно-невмената нотация. С траурна тържественост бе изнесена от олтара иконата „Жениха“. Пред Честния образ на Страдащия Христос отново трикратно се поклониха първо патриархът, духовниците, а после и миряните.
В този ден Евангелието ни припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (срв. Мат. 26:6-13, Марк 14:3-9).
В края на вечерното богослужение Негово Светейшество патриарх Даниил се обърна към църковното събрание и говори за духовния смисъл на евангелското събитие:
„В тези дни на Великата седмица чрез богослужението ставаме свидетели на страшни събития от последните земни дни на Господ Иисус Христос. Това е време на самоопределение на всички човеци, съвременници на Господа, а и на нас, които живеем днес. На Велика сряда Църквата ни представя образите на двама човека, които ни показват каква бездна, каква дълбочина от противоречия и обрати е човекът и какви преломи може да се извършат в човешката душа. Образите на Иуда – Христов апостол, и жената блудница, която изляла върху нозете на Господа миро два дни преди Неговите кръстни страдания. Като сърцеведец Господ, когато избирал Иуда за апостол, виждал неговата вяра, искреност и стремеж към Бога. До последния момент на предателството на Иуда Той му напомнял чрез различни знаци, като искал да го предпази, вразуми и да промени намерението, което имал. Когато жената блудница се развързваше от своите грехове, Иуда връзваше своята душа поради завистта си. Колко пагубна е завистта, защото не знае да предпочита доброто и полезното“, каза в словото си патриархът.
„Жената блудница, осъзнала своята греховност, побързала да се възползва от възможността, която Господ донесъл. Чрез сърдечна изповед и проява на дълбока благодарност и вопъл към Него, попросила да прости греховете ѝ, като разпознала безграничната Божията милост.
От друга страна е скритата страст на сребролюбието на Иуда. На него му било поверено да пази милостинята, която давали хората на апостолите да раздават на нуждаещите се. Малко по малко той изпаднал под властта на тази страст и дошъл до омрачение, завист към Господа и до такова безчувствие, че намислил да Го предаде; да отстъпи от Този, Който му беше дал власт заедно с останалите единадесет апостоли да изцерява всеки недъг и всяка болест, да възкресява мъртви и да благовести. Тези дарове не са механични; те действат, когато има вяра, усърдна молитва, въздържание, когато е силна връзката с Подателя на този дар.
Иуда и той е вършел чудеса, познавал е сладостта от единението с Христос. Но малко по малко този скрит недъг, който се страхувал да изповяда, взел власт над душата му. В момент, когато една блудница проявявала милост към Господа в тежките дни на предстоящата Му кръстна смърт, помазвайки нозете му с миро, Иуда се помрачил от завист и намислил да предаде своя Учител“, допълни Негово Светейшество.
„Имайки пред очи колко непостоянна и изменчива е нашата природа, нека знаем, че и в нас действат страстите. С колко неща изменяме на Христос, с какви ли не помисли, желания и дела. Защото всеки грях, който извършваме, наподобява деянието на една блудница, която не е вярна на своя мъж. Нашата душа е приготвена да бъде невеста на Небесния Жених – Христос, и всяко скланяне, предпочитане на нещо друго пред Него, е действие на изневяра.
Окуражени от милосърдието на Христа да отидем и изповядаме пред свещеник своите грехове. Христос дойде, за да ни освободи от страшната бездна, която отваря грехът между нас и Бога. Да се предпазваме от осъждането, гнева, завистта. Нека попросим от Бога милост и подкрепа, за да ни освободи от греха и предпази от скланянето към страстите, от забравянето на Бога, от пренебрежението към молитвата и поста. Бог да ни подкрепи и на Пасха да изживеем радостта на Христовото Възкресение“, благопожела патриарх Даниил.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
