| Автор: Българска Патриаршия
На 27 декември, когато православната ни Църква чества св. архидякон Стефан, традиционно с благословението на Светейшия Вселенски патриарх и на Българският патриарх Максим в българският храм в Истанбул, носещ името на архидякон и първомъченик Стефан, се отслужва света Литургия оглавявана от български архиерей. Тази година, по молба на българската църковна община в Цариград и по решение на Светия Синод на БПЦ, празничната света Литургия в храма край Босфора бе оглавена от Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит. В съслужението взеха участие и свещеноик. Ангел Велков, свещеник към Българската църковна община в Цариград, свещеноик. Иван Стойчев от гр. Русе и дякон Иван Петков, клирик от Софийска епархия, който е родом от Цариград.
За да вземат участие в утренята и светата Литургия за празника, както всяка година, бяха дошли цели автобуси с поклонници от България. Молитвено участие в богослужбата взеха и семействата от българската църковна община в Истанбул. За благолепието на службата допринесе и хорът към Общината под ръководството на г-н Кириак Лязе.
Празнично слово към присъстващия богомолен народ отправи митрополит Неофит. Той поздрави църковното настоятелство, хорът и всички боголюбиви и родолюбиви българи, изпълнили в празничния ден тази историческа светиня за българския народ, и преподаде първосветителското благословение на Светейшия български патриарх Максим, който никога не забравя чедата на БПЦ извън пределите на родината ни.
По-късно българската църковна делегация бе приета от Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей. По време на срещата беше изразено взаимното уважение между Цариградската патриаршия и Българската патриаршия.
И този път българската църковна делегация не пропусна да посети българския Екзархийски дом, в истанбулския квартал “Шишли”, където бяха радушно приети от отец Ангел Велков и църковни настоятели при българския храм в Цариград.
+++
Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Интересна е историята на храма. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, цариградските българи преустроили в дървена църква. Осветена на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Тук на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, епископ Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” поел отговорността на български духовен глава. Пак тук за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.
През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.
Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Трикуполна и с кръстообразна форма, отвън привлича погледа с красивите орнаменти на украсата. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария. Шестте камбани са изляти в руския град Ярославл, като две от тях звучат и до днес. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори. Историческа стойност имат дарените икони и църковна утвар, както и дарителските посвещения.
Желязната църква – душата на народа ни и днес продължава да е символ на българската вяра.
Из: http://www.svetistephan.com/ststefan.htm
