| Българска Патриаршия
Победата на Православието сред Балканския духовен свят се ознаменува сякаш и от самата природа. Осветено от присъствието на всеправославния светец, най-високото място на Балканите – Рила планина, стремително издига своите върхове към небето, сякаш тук материя и дух човешки мощно пробиват небесата и принасят себе си на Твореца. Молитвата на всеправославния чудотворен светец държи тук разтворено небето за всяка молитва от смирено сърце и за слизането на радостта от присъствието на вечността.
19 октомври е денят, когато нетленните мощи на всеправославния светец преп. Йоан Рилски се завръщат на мястото на подвизанието му. И срещнали усилията на своите неуморни труженици – тихите подвижници на духа в средището на българската святост, светата Рилска обител – настава светъл празник на небе и земя.
Преди шест години обителта посреща своя нов духовен ръководител - Адрианополския еп. Евлогий. Не са много годините, но много са делата на преображенската промяна в обителта оттогава. Монасите в манастира се увеличават, службите не престават и потокът от гости и поклонници става все по-пълноводен.
Тази година за големия манастирски празник братята на обителта посрещнаха скъпи гости за съслужение в празничните последования: Техни Високопреосвещенства Неврокопски митрополит Натанаил и Драмски митрополит Павел. Известно е, че Драма спада към гръцките митрополии, които духовно се обгрижват от Вселенската патриаршия, поради което и митрополитите им често пъти са светогорски братя. Така и Драмският митрополит Павел е брат на светогорската обител „Св. Павел (Ксиропотамски)”. По покана на Рилската света обител манастирското ръководство на този манастир, начело с отец Герасимос, се присъедини към посещението в Рила на своя високопреосвещен брат. Така балкански подвижници на православието от върха православен - Рилската обител, и от всеправославния фар - Света гора, се събраха в единно празнично служение пред мощите на Рилския чудотворец и светец.
На 18 октомври от 20 ч. бе отслужено бдението в съборния манастирски храм „Св. Рождество Богородично”. Първата част от бдението – вечерната служба бе предстоявана от Негово Високопреосвещенство Драмски митрополит Павел. На двата клироса по установяваща се вече традиция застанаха хорове от България и Гърция: на десния – сборен хор от софийски и пловдивски псалти, заедно със светогорски монаси от българския Зографски манастир, под диригентството на Андрей Касабов, а на левия – солунският хор при метоха на светогорския манастир "Симонопетра", към който се присъединиха и гръцките монаси. Удивителни бяха службите на вечерните песнопения, възнасяни от двата клироса в последователност на гръцки и български език. Вечерната служба завърши с освещаване на петохлебие.
Неврокопският митрополит Натанаил застана в хοростатия за извършването на тържествената утринна служба. По време на утренята, в най-малките часове на денонощието, в най-притихналата тишина гласовете на псалтите и на светогорските братя сломиха всяка телесна немощ и пренесоха присъстващите в бодрите тонове на славословието. Уникално бе изпълнението и на неречетативното песнопение „Терирем”, което се подемаше от двата хора и на осемте гласа.
В края на утренната служба митрополит Натанаил и епископ Евлогий помазаха всеки присъстващ с елея от незагасващото кандило над мощите на светца.
Ободрени и утешени, притихнали от молитвена радост, всички братя и поклонници се прибраха по килиите си за кратка телесна почивка, за да възнесат на сутринта свето божествено Благодарение (св. Евхаристия) за чудния празник на човешката святост в лицето на всеправославния светец и български покровител – св. Йоан Рилски Чудотворец.
