22 юли 2024, понеделник

Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Възвръщане мощите на св. свщмчк Фока
church

Празник на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена в с. Мирково

| Автор: lovech.mitropolia

DSC_0165.JPG

Светата Православна Църква чества паметта на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена на 21 май, като тази година празникът съвпадна с 6 Неделя след Пасха на Слепия. По традиция Високопреосвещения митрополит Гавриил Ловчански оглави св. Литургия в посветения на честваните светци храм в с. Мирково. На архиерея съслужиха Архиерейският наместник на Пирдопска духовна околия свещеноиконом Йоан Николов и дякон Андроник Попов.

Митрополит Гавриил произнесе проповед, свързана с евангелското четиво за неделния ден и св. велики царе равноапостолни Константин и Елена. В словото си той посочи, че имало еретическо учение, което твърди, че душата на човек съществува и преди неговото раждане и когато тя е била без тяло може да е съгрешила и затова след като се роди , човек може да има някакви недъзи като наказание за това.  Истината е, че когато човек се зачева, тогава Бог му дава душа, затова Господ Иисус Христос казва в Евангелието, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“(Йоан 9:3).  Господ намазва очите му с калчица и слюнка и го праща да се умие в къпалнята Силоам, като по този начин изпитва вярата и послушанието му – за един сляп човек да излезе по този начин извън града е било трудно, но той е повярвал и заслужил да получи Божията милост. След като се умива, той започва да вижда, което е велико Божия чудо. Въпреки това, фарисеите от завист заявяват, че това чудо не е от Бога, макар че изцереният човек смело изповядва пред тях своето проглеждане. Накрая Господ Иисус Христос упреква фарисеите в духовна слепота -  с духовните си очи човек вижда Бога, като изцереният човек придобил  както телесно, така и духовно зрение, а фарисеите, въпреки това чудо, си остават духовно слепи.

Архиереят разказа в своята проповед и за св. велики царе равноапостолни Константин и Елена, като след близо три столетия на преследвания и мъчения, през 313 г. св. Константин издава Миланският едикт, с който се прекратяват преследванията срещу християните. Неговата майка св. Елена намира Светия и Животворящ Кръст Господен в Йерусалим. На Първия Вселенски Събор през 325 г. св. Константин добавя към Символа на вярата и думата „Единосъщен“ за Господ Иисус Христос, което означава, че Той е и съвършен човек, и съвършен Бог, притежаващ същата същност, както и Бог Отец и Бог Дух Светий.  Владиката честити празника и пожела по молитвите на св. велики царе равноапостолни Константин и Елена Господ да въздаде на строителите на параклиса, на тези, които се грижат за него и на всички християни Господ да дарува духовно и телесно здраве и зрение.