| Автор: Весела Игнатова
В дните посветени на славянската писменост и култура в Москва се състоя Международна научна конференция „Славянският свят - общност и многообразие”. Тя бе организирана от Московската духовна академия и се проведе в Президентската зала на президиума на Руската академия на науките. Форумът бе подкрепен от Руското министерство на културата, Московската патриаршия, Академията на науките и Института по славянознание към Академията на науките. В официалното откриване взеха участие Негово Високопреосвещенство Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий и председателят на учебния комитет на Руската православна църква – Верийски архиепископ Евгений.
Митрополит Ювеналий откри форума и приветства участниците в научната конференция от името на Негово Светейшество патриарха Московски и на цяла Русия Кирил, като пожела ползотворен успех в предстоящите дискусии и обмен на мнения.
Той сподели за желанието на Руския патриарх и на президента Владимир Путин, както и на организационния комитет по провеждането на Дните на славянската писменост в Москва, за в бъдеще да разширят това тържество, като цитира думите на президента Путин, че е „много важно този празник да се чества подобаващо не само в столицата, но също така и в други региони, като се ангажират все повече хора“.
Митрополит Ювеналий изрази надежда, че настоящата научна конференция ще се разраства, като по този начин ще се утвърди научно-образователната необходимост съставляваща празника на св. Братя, защото: „наследството на светите братя Кирил и Методий - това е общо наследство на славянските народи както в църковно, така и в светско отношение“.
Научният форум бе проведен в два дни (23 - 24 май), като учените работеха в няколко обособени секции: „Славянският свят - минало и настояще”, ”Кирило-Методиевата традиция и историята на славянознанието”, ”Славянската литература - история и съвременност”, ”Творческият човек в славянските страни”, „Византийскославянската традиция в славянската писменост и култура”, ”Актуални проблеми на славянското езикознание”, ”Славянските диалекти - история и съвременност”. Наред с тези научни направления в рамките на конференцията бе организирана и Електронна кръгла маса на тема: „Украинската литература срещу Наполеон“.
Пленарните заседания бяха открити с доклади на професори от Московската духовна академия. В секция: „Византийскославянската традиция в славянската писменост и култура” участие взе и представител на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - Елица Христова, преподавател по църковна музика в Богословския факултет, която е в процедура за защита на научно-образователната степен „доктор“.
Елица Христова сподели впечатленията си от престижната научна проява, като отбеляза, че темите на форума с всяка изминала година се разширяват и обогатяват. „Бяха представени интересни лекции в различни аспекти на славянската култура и направена съпоставка за взаимното им влияние както на езиково равнище, така и като културно наследство“ - каза г-жа Елица Христова.
- Какво прави впечатление тази година?
- Представиха се много изследвания свързани с българското наследство и се изказаха интересни тези. Има определено засилен интерес към българския език и литература и са започнати редица изследвания. Прави впечатление, че руските изследователи по-свободно могат да интерпретират историческите факти и събития. Има стремеж и вече тенденция за научен обективизъм към славянското наследство в различните славянски култури.
- Какво беше интересно в секцията, в която участваш и каква беше твоята тема?
- Моят доклад: "Скитските ирмологии и славянската православна култура" представи една практика на Болгарския роспев, отразена в Скитските Ирмологиони от 16-17 век, открити от професор Елена Тончева през 1969 г. Докладът ми обръща внимание на връзката между тези Ирмологиони и византийската духовна традиция, и съответно влиянието на тези ръкописи върху славянската култура в тези земи и влиянието им в руската църковна музика. Това се оказа твърде интересен проблем и имаше силно изразено внимание към темата.
- Какви въпроси ти задаваха?
- Интересно е, че присъстващите държаха да ми зададат въпроси. Много се интересуват от влиянието на византийската църковна музика и практика, както у нас, така и в Русия. Зададоха ми въпроси, свързани със Знаменния разпев, към който в момента има огромен интерес в Руската църква, с пътищата на неговото създаване, разпространение и развитие. Въпреки дългогодишно наслагваното предубеждение по отношение на българското духовно влияние върху руската богослужебна практика, с голям интерес слушаха краткия исторически преглед на пътищата и процесите, свързани с българската църковна музика от времето на св. Йоан Кукузел до наши дни.
- Какви изводи може да се направят?
- Може да се каже, че този научен форум показа колко непознати са едни за други отделните славянски култури и колко е важно добре да познаваме историческите процеси в тяхното многообразие. Радостно е, че от страна на руската духовна и научна общност се усеща стремеж към по-обективно изследване и разработване на проблемите, свързани с православната духовност и култура.
