| Автор: Българска Патриаршия
На 23 и 24 февруари в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се състоя българо-грузинска научна среща.
Сутринта на 23 февруари в изпълнената с преподаватели и студенти зала 8 деканът доц. д-р Трайчев приветства първата по рода си научна среща между богослови от двете православни страни - Грузия и България. В нейната първа част участие взеха специалистите по канонично право доц. Дилян Николчев и докторантът Давид Чикваидзе.
След това думата бе дадена на Негово Високопреосвещенство Цагерски и Лентехски архиепископ Стефан (Калайджашвили), който се титулува „пазител на гроба на свети Максим Изповедник”, за да представи направените от него изследвания върху мястото на заселване, смъртта и погребението на св. Максим Изповедник.
Архиепископ Стефан представи новите разкрития и археологически изследвания относно гроба и мощите на св. Максим увлекателно, придружавайки ги с фотоси. Времето неусетно напредна и предвиденият да закрие лекторията за деня, и основен инициатор на събитието – доц. Иван Христов не успя да произнесе своя доклад. Последваха възникнали въпроси от аудиторията. Има ли 100 процента потвърждение от направения антропологичен анализ на откритите мощи, запита проф. Георги Каприев.
Тук доц. Христов призова присъстващите да заповядат на публичната лекция на архиепископа, в която Софийският богословски факултет има привилегията, подробностите около археологическите разкопки на мястото на мъченичество на светеца и разкритията от продължаващите антропологични изследвания да бъдат обявени за първи път на световната общественост.
Това се случи вечерта на 24 февруари в Аулата на БФ. Залата бе изпълнена, присъстваха изследователи и почитатели на делото на светия мъченик и изповедник на православната вяра. Също и посланикът на република Грузия у нас - г-н Михеил Уклеба. Лекцията почете и Знеполският еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит. Още в деня на пристигането на грузинската делегация „пазителят на гроба на св. Максим” бе приет от Негово Светейшество Българския патриарх Максим. „Пазителят” и „носителят” на святата памет на мъченика-изповедник се приветстваха взаимно.
В аулата чрез мултимедийно представяне бяха показани различните етапи от извършваните проучвания и разкопки.
Св. Максим Изповедник почива в заточение на 82-годишна възраст през 662 г. след различни изтезания. По време на мъченията си той е придружаван от двамата си ученика – Анастасий Монах и Анастасий Апокрисиарий (апокрисиарий – представител по църковните въпроси при императорския двор във Византия). Знае се, че е заточен някъде в Схимарис в областта Лазика. Съществуват няколко достоверни гръцки и латински източника, от които може да се съди къде се намира точното място на заточението и смъртта на изповедника и да се пристъпи към откриването му.
Името „Схимарис” е на високопланинска и труднодостъпна крепост, на място, където се събират пет планински превала. През VI-VII в. Западна Грузия, където е областтаЛазика, е гранична зона на Византийската империя и за защита от персите там са строени крепости. Именно на началника на византийския гарнизон при крепостта Схимарис и свидетел на смъртта на мъченика принадлежи един от основните източници за нейното местонахождение. Там, при тялото на мъченика възниква голям манастир.
От манастира при крепостта Схимарис мощите на изповедника са пренесени от монасите в манастира на св. Арсений, най-вероятно при нашествието на арабите. Оттогава той започва да се именува манастир „Св. Максим Изповедник”. За него има достатъчно исторически податки. Съществувал е до XVIII в. и след това бил разрушен при различни набези. Но през 1914 г., когато се предприемат специални археологически разкопки за откриването на мощите на светеца, там има вече само една малка църква, поддържана от местните за поклонение на мястото. Под изнамерената надгробна плоча, недалеч от нея, разкриват не мощи, а групов гроб. Разочарованията са големи и разкопките приключват.
През 2002 г. архиеп. Стефан идва в епархията. Преди няколко години решава да разчисти малката църква – бетонния олтар, амвона… Под слоя със захвърлени бутилки и съдове за черпене на вода от някогашно аязмо се разкриват останките на древна църквица. Попадат на олтара й, който се намира почти под този на повърхността, но много по-точно ориентиран право в посока изток.
Тогава архиеп. Стефан дава благословение за продължаване на археологическите разкопки по кръстообразна траншея. При древния олтар, върху пясъчна плоча, се разкриват мощите на трима мъченици и едни на погребан преди тях аскет – това личи по протърканите коленни кости.
Антропологичният анализ доказва, че всички те са на мъже на възраст над 70, а единият - на ок. 80-84 год. Тримата са били мъченици, подложени на еднакви мъчения, което е видно от антропологичните анализи. С голяма вероятност това са мощите на св. Максим и на неговите двама ученика, а четвъртият - на преподобния Арсений.
Разкопките продължават. Открива се и древна стълбица, която води точно до мястото на мощите. Намират се и останките от водоснабнителната тръба на аязмото. Съвпаденията между направените разкрития и историческите източници продължават. Целия текст на доклада за тези нови открития ще можете да прочетете на страниците на електронното списание за църковно богословие „Православна мисъл”.
***
През настоящата учебна година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” под ръководството на доц. д-р И. Христов продължава семинарът върху текстовете на св. Максим - „Глави за богословието и домостроителството на въплъщението на Сина Божий”.
Поредното събиране на семинара ще е на 2 март, сряда, от 18,30 ч. в аудитория 4.
Вход свободен.
N.B!
В първоначалния текст на публикуваната тук информация относно лекцията на архиепископ Стефан, вместо областта Лазика погрешно бе посочена област Алания, която се намира в Чечения. Авторът на текста моли да бъде извинен за допуснатата грешка.
