| Българска патриаршия
Уважаеми г-н кмет на Столична община,
Уважаеми представители на държавността,
Ваше Високопреосвещенство,
Ваши Преосвещенства,
Уважаеми академик Карталов,
Обични в Господа братя и сестри,
Радостни сме, че след като през пролетта на миналата година Музикалната поема „Рилският пустинник“ беше представена за пръв път на сцената на Софийската опера и балет, днес и в следващите дни тя ще бъде изпълнена вече и на открита сцена – тук, на площада, който носи името на нашия Патриаршески катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ – Катедралата на Българските патриарси от най-ново време и символ на нашето Освобождение.
Миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ се състоя на една знаменателна дата – 10 май – денят, в който седемдесет години по-рано Православната ни църква възстанови своето патриаршеско достойнство. Това историческо събитие от нашия духовен и културен живот беше достоен за подражание пример за добро сътрудничество между Православната ни църква и културните институции у нас, свидетелство и признание за определящата роля и присъствието на вярата и Църквата не само в далечната или в по-близката история на народа ни, но и в неговото настояще. А уверени сме – и в неговото бъдеще.
Ако обаче миналогодишната премиера на „Рилският пустинник“ беше посветена на седемдесетгодишнината от възстановяването на Българската патриаршия, то в повод за поставянето на тази толкова вдъхновяваща творба днес, на открита сцена, се превърна друга бележита годишнина от календара на Православната ни църква: стогодишнината от извършването на пълния чин на освещаване на „Свети Александър Невски“ – храмът, въздигнат с много любов от признателния ни народ в памет на подвига и саможертвата на всички православни воини, отдали живота си за нашата свобода.
Още една важна годишнина, върху която следва да спрем нашето внимание днес, е свързана вече със самия Рилски светец и Чудотворец Йоан, когото Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя по толкова затрогващ умовете и сърцата ни начин. Тази годишнина е свързана с Пренасянето на мощите на Рилския светец от Търново в светата Рилска обител, което събитие се е случило преди петстотин петдесет и пет години – през лятото на далечната 1469 г.
Това наистина символно завръщане у дома, както и цялата изобщо съдба на мощите на свети Йоан Рилски – след неговото успение на 18 август 946 г. – е вероятно най-важният епизод от продължаващия и днес негов живот след смъртта. Кръстосал надлъж и нашир българската земя, достигнал дори до столицата на средновековна Унгария, през 1469 г. всебългарският светец и покровител се завръща обратно в обителта на своето покаяние – в основаната от самия него общежитийна Рилска света обител, която още оттогава е била и която остава и до ден днешен своеобразен духовен център и сърце на православна България.
Братя и сестри,
Нека не забравяме за Завета на преподобния наш отец Йоан Рилски, който казва:
"И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, с еднакво дихание само към вечното въздаяние да гледате, което Бог е приготвил за ония, които са Го възлюбили."
Колко важно за нас днес е това единомислие, към което ни призовава най-великият сред светиите, просияли по нашите земи. Единомислието е онова, което привлича и задържа благодатта на Светия Дух у нас. Без единодушие и мир помежду ни не може да има Църква, защото Църквата е събор, общение и единение около и в Христа. Затова и преподобният отец подчертава: "Горко ономува, който е сам, защото ако падне, няма кой да го вдигне.". Нека никога не забравяме, че любовта към Бога минава и се изразява преди всичко през любовта към ближния.
За свети Йоан Рилски единството обаче винаги трябва да бъде поставено върху правилна основа, върху единствената непоклатима основа – върху нашата света православна вяра. Затова той пише към своите ученици, към всички свои ученици, включително към нас, днес, в началото на ХХI век: "И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете."
Не са случайни и любовта и доверието на православния ни род към неговия най-голям молитвеник и най-верен застъпник пред Божия престол – Рилския пустинник Йоан. Не е случайна и почитта към неговия светъл образ и неговите свети мощи, която отдавна е надхвърлила географските граници на страната ни и която не е секвала никога през столетията и продължава и до днес. За нас, като новоизбран Предстоятел на светата Българска православна църква – Българска Патриаршия, е особено радостно, че тази беззаветна любов и почит се отливат не само в богослужебната прослава на свети Йоан и в поклонението пред неговите свети мощи в неговата света обител, а и в произведения на литературата и изкуството, каквото е забележителната музикална поема „Рилският пустинник“.
Музикалната поема "Рилският пустинник" е продължение на множество други произведения на изкуството от близкото и далечно минало, посветени на преподобни Йоан, сред които заслужава да отбележим великолепните по своята поетическа стойност акатисти, сътворени от св. Серафим Соболев, Софийски Чудотворец, и от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис. Цел на всички тези произведения на изкуството е заветите, животът и посланията на свети Йоан Рилски да достигнат по един достъпен и докосващ сърцата ни начин до всички нас. Целта им е да ни покажат, че и ние днес, в нелеките времена, в които живеем, можем и трябва да бъдем ученици на този велик Христов подражател и последовател, на преподобния Йоан, Пустинножител, Рилски Чудотворец!
Изразяваме нашето възхищение и сърдечна благодарност към маестро Карталов, който за пореден път ни зарадва с величествено представление под открито небе, изпълнено с изключителен професионализъм във всяко отношение, на ставрофорен иконом Кирил Попов за прекрасната музика във възхвала на Св Йоан Рилски, на Старозагорския митрополит Киприян за умелото дирижиране, на актьорите и музикантите за високия професионализъм и благоговейното отношение към Рилския пустиножител, на всички, които по един или друг начин се включиха в осъществяването на идеята на това величествено произведение на съвременното ни оперно изкуство. Благопожелаваме дълъг и радващ се на заслужени аплодисменти сценичен живот на „Рилския пустинник“. На добър час!
Оставаме с надежда, че този пример за успешно и доброплодно съработничество между Православната ни църква и културните институции у нас ще бъде вдъхновение и стимул за мнозина – за още много произведения на съвременното ни изкуство, които ще съчетават високата художествена стойност с вечните, непреходни и спасителни послания и истини на светата православна вяра, с която народът ни пребъдва и до днес и която на най-дълбинно равнище винаги ще определя неговото лице пред света, неговата духовна, културна и цивилизационна идентичност.
По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица, на свети Йоан Рилски Чудотворец, на свети Александър Невски, както и на всички просияли в светост Негови угодници на българска земя Божият мир и Неговата любов и велика милост да пребъдат с всички нас!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български и Митрополит Софийски
