| Автор: Мария Стойкова
С водосвет, отслужен от Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, започна втората учебна година по проекта „Училище за възрастни” в Детския комплекс „Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София” – с. Кичево. Комплексът – част от Социална асоциация „Св. Андрей” БГСНЦ – представлява седмична детска градина и интернат за деца, основно от община Аксаково. Служителите в комплекса – учители, възпитатели, помощен персонал – имат „два учебни часа” месечно по проекта „Религия за възрастни”. Преподавател е православният свещеник Стойко Найденов, служител в Социалната асоциация. С благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил този проект бе одобрен и се реализира вече втора година.
За повече информация се обърнахме към о. Стойко:
- Отец Стойко, какво представлява този проект?
- Той е нещо необичайно за нашите географски ширини, защото чрез него служители на Детския комплекс към асоциацията получават познания за нашата православна вяра, както и правилна ориентация сред многото християнски деноминации!
- Как възникна идеята за този проект?
- Нуждата от оздравителна духовна просвета днес, от една страна, и желанието на Управителния съвет на СА „Св. Андрей”, от друга, служителите й да имат и познания, и правилна ориентация в християнската ценностна система.
- Какви резултати очаквате от „учениците” си в края на учебната година?
- Човек се учи, докато е жив! Така че „края на учебната година” го виждам в необозримото бъдеще - за всеки един от нас той е неизвестен. Моята надежда, моята лична молитва е този проект да е част от пътя ни към Вечността.
- Вашият проект може ли да замести едно неделно училище за възрастни?
- Неделното училище е по-скоро прицърковна (организирана) дейност, която е неразделна част от св. Евхаристия, от богослужението. Личното ми мнение е, че неделното училище без участие в св. Литургия ще заприлича на – извинете за израза! - полуфабрикат. Разбира се, полуфабрикатът може да ни послужи и за сравнение и да подберем, определим „оригинала”...
- Мислите ли, че има приложение и в други организации и фирми проект, подобен на този, който се реализира в Социална асоциация „Св. Андрей”?
- Църквата има определени „характерни” задачи и най-важната от тях е мисионерството – т. е. свидетелството за кръстната смърт и възкресението на Иисус Христос и победата Му над смъртта! Какви ще са формите и подходите зависи от конкретното решение на клира (църковните служители) и народа – хората, които ще се обучават.
По този повод мога да ви разкажа нещо. Неотдавна посещавах езиков курс и там, в почивките, често ми бяха задавани въпроси относно „ритуалите” в Църквата, духовната практика и т. н. Една от съкурсистките ми ме попита защо Църквата не организира курс, в който могат да се научат „толкова интересни неща”. „Ами такива курсове има – й отговорих. – Веднъж седмично, в неделя сутрин са, продължават около час, час и половина. Освен това са безплатни. Във всеки енорийски храм в неделя се отслужва св. Литургия, в края на която свещеникът проповядва, разтълкува част от Евангелието, което е било четено, споделя нещо, което смята за важно за черкуващите се и т. н. След известно време на посещаване на „тези курсове”, „езикът” се научава и човек започва достъпно – за самия него - да общува с Бога! Така, както и след посещение на езиков курс проговаряме...”
Разбира се, човек трябва да е мотивиран да го направи – както е с всичко останало в живота ни! А мотивацията в Църквата се нарича Вяра и Послушание пред Бога!
