| Българска Патриаршия
Истинско тържество на съборността и патриаршеското достойнство на Българската православна църква бе светата Литургия в ПКСХП „Св. Александър Невски” в деня, в който честваме 140-годишнината от учредяването на Българската екзархия! Под куполите на патриаршеската катедрала се събраха в съслужение епархийските митрополити: Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Плевенски Игнатий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Доростолски Амвросий; преосвещените епископи: Стобийски Наум, Тивериополски Тихон, Левкийски Павел, Знеполски Йоан, както и архимандритите: Йоан, Григорий и Теофан, и свещенослужители от столични храмове.
В радостта на родната ни Църква влязоха и представителите на сестрите православни църкви при Българската патриаршия - ставроф. ик. Нелуц Опря, представител на Румънската патриаршия, и йером. Зотик (Гаевски), и. д. представител на Руската патриаршия.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим взе молитвено участие в празничната богослужба и отправи към насъбралото се множество своя архипастирски благослов: да пребъде през вековете Българската патриаршия!
В края на св. Литургия Негово Преосвещенство Стобийски еп. Наум, главен секретар на Светия Синод, прочете от амвона на храма „Патриаршеско и синодално послание по повод 140-годишнината от учредяването на Българската екзархия”, чийто пълен текст публикуваме.
След падането на България под турско робство Българската православна църква губи патриаршеското си достойнство и своята самостойност, и в течение на няколко столетия се намирала под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Това става причина с течение на времето българите в османската империя да бъдат отъждествявани с гърците, да бъдат наричани "рум-милети", т. е. гръцки народ и постепенно да престанат да бъдат считани за отделен народ.
Поколения духовно будни родолюбиви и христолюбиви българи будят със слово и дело паметта и самочувствието на изстрадалия български народ. Докато през 1870 г. със султански ферман турското правителство възстановява незаконно унищожената някога от самото него Българска патриаршия с титул "Българска екзархия". Съгласно чл. 10 на фермана в диоцеза й влизат всички български области. С този акт завоевателите официално признават пред света самостойната българската нация и меродавно определят нейните етнически граници.
С извоюването на собствената й самостойност, Българската православна църква постига и международно правно признание на българската нация и я консолидира пред света етнически, духовно, културно-исторически, териториално, подпомагайки по този начин извоюването и на политическото й самоопределение, свобода и независимост.
Споделената грижа за човека: Разговор с посланик Светлан Стоев
