| Софийска митрополия
Канонът на св.Андрей Критски, чиято четвърта част Православната църква е отредила да се чете на днешния ден, е уникално твоpение в православната химнография. Хронологически той преминава през цялото Свещено Писание, започвайки от грехопадението на Адам и завършвайки с изкупителната смърт на Господа Иисуса Христа. Представена е цялата старозаветна и новозаветна поредица от образи на праведници и грешници, към които св. Андрей съпоставя в едно и друго отношение своята душа. Изобразена е голямата бездна между небето и преизподнята, между светостта и порока.
За първи път ужасът от съзерцаването на тази бездна между Божия свят и нашия паднал свят, изпитал сам Адам, който за един миг се сгромоляса от висотата на чистото Богопознание, до низостта на самооправданието и егоизма, за един миг Адам спечели пълна свобода, но загуби Бога, с Когото до преди малко е разговарял лице в лице. И стои първият човек срещу Едем, гледа Херувима, завардил входа с огнен меч, и плаче, оплаква съдбата, която сам си избра: Накъде сега, Адаме, с тази свобода, с това твое ново познание за добро и зло, накъде с твоето неприкосновено лично пространство, накъде с твоите нови либерални идеи? Какви са твоите планове за бъдещето? Знаеш ли кога ще умреш?
Адам не знаел отговорите на тези въпроси. Предстои през хилядолетията да си ги задават неговите наследнци. Но сега Адам стои пред затворените двери на рая и плаче, и не усеща глад. Първият човек вкуси от плода на греха, престъпи първия установен от Бога пост, а сега сам си налага пост и се кае, с надеждата, че някога Бог ще се смили над него и ще му позволи да се върне у дома, в рая. Със същата надежда и ние сега с вас доброволно постим и се каем за греховете си.
Постът е борба, доброволна мобилизация на волята. Постът е средство, което помага. Заедно с църковните последования, всекидневните молитви, изповедта, четенето на Божието слово, труда, това са все неща, които помагат на човека и го подтикват да води духовен живот.
Важно е обаче, мярата на подвига да се определя според силата на всеки. Един е здрав, той може да пости и да не яде нищо, а друг, ако не яде, може да се разболее. Когато полагаме някакво усилие, например, пазим прекомерно строг пост, тогава и усърдно трябва да се пазим от изкушението, което ни казва: „Сега си добър! Сега, когато постиш, си добър! По-добър си от другите”. Да се пазим от стремежа да бъдем по-добри от другите, по-особени. Нека се стараем, да се трудим, да постим..., но във всичко трябва да имаме разсъдителност, понеже разсъдителността е царицата на добродетелите. Защото, ако човек се заеме с някакъв подвиг с голяма ревност, но няма подходящ ръководител, то той едва ли ще има полза. Да се помолим Бог да ни дарува разсъдителност, защото именно разсъдителността ще ни предпази да не се хвърляме в различни крайности.
Като начало, по думите на Лимасолския м-т Атанасий, да опитаме да започнем от малките неща, за да стигнем до по-големите. Да се опитаме да упражняваме себе си във всекидневния наш живот. Всеки ден има достатъчно поводи за аскеза – дори само да отидеш в центъра на София, това вече е подвиг. Да не се разгневиш. Да проявиш търпение. Да не ругаеш, когато те засичат с колата. Да запазиш своя мир, без да нарушаваш мира на другия. И ако можем, ако ни останат сили, да си казваме и молитвата през това време и така да се борим със страстите, да превъзмогваме себе си – индивидуализма и егоизма си, желанието ни да контролираме всичко, всичко да върви по наш план и да стане по нашия начин… Нека започнем от тези прости неща и от тях ще напреднем към следващите. Чрез многото прости неща да отидем по-нататък. Та да възрастваме лека-полека в добродетелите и заедно да достигнем до светлия ден на преславното Христово Възкресение. Амин!
Патриарх Даниил: Само Христос може да ни спаси от болестите на века. Бог не ни е забравил
