| Автор: Ловчанска митрополия
Слово на Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, произнесено по време на честването на 137-годишнината от обесването на йеродякон Игнатий - Васил Левски
Уважаеми г-да народни представители, уважами г-н Областен управител, уважаеми г-н Кмет, уважаеми г-да военни, уважаеми г-н Началник на полицията, уважаеми граждани и гости на гр. Ловеч, братя и сестри.
За кой ли път признателното гражданство на Ловеч се изкачва по стръмната пътека към този връх, минавайки покрай старинния храм "Успение Богородично", където йеродякон Игнатий - Васил Левски, е украсявал светата служба с дълбоката си молитва и с ангелското си пеене? За кой ли път се събираме тук в 19-ия ден на месец февруари, за да си спомним за онова черно бесило, което отне живота на Апостола на свободата, но го направи безсмъртен?
Господ Иисус Христос в светото Евангелие е казал: "Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан. 15:13). Левски е жив на Небесата, жив е и в нашите сърца. Той бе казал "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!" Не минаха много години и делото, започнато от Левски, донесе свобода за измъчената ни, поробена Родина, значи Апостолът е спечелил, макар и платил с най-скъпото, с живота си.
На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" Васил Иванов Кунчев е приел монашеско пострижение с името Игнатий и дадените пред Бога монашески обети свято е пазил до самата си смърт. Бил е верен на Господа, бил е верен и на хората. На своята майка йеродякон Игнатий дал отрязаните си коси с думите: "Мамо, вземи косата ми, та я укрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан".
Преди обесването на Дякона поп Тодор Митов го изповядал и причастил и чул последните му думи: "Отче, помоли се за грешния дякон Игнатий" и добавил: "Отче, не забравяй да ме поменуваш в молитвите си като дякон Игнатий".
Дами и господа, братя и сестри, нека примерът на саможертвата на йеродякон Игнатий - Васил Левски, в името на Христовата любов към хората, към своя изстрадал народ, нека този пример не спира да ни вдъхновява, да ни дава воля и сили, да градим бъдещето на нашата страна в духовен и материален възход.
И накрая искам да завърша с думите на поета Орлин Орлинов:
Ти ни трябваш и днес, Апостоле,
Да ни кажеш ни трябваш, Апостоле,
Как се люби народ, Апостоле,
Как се служи на род, Апостоле,
Как се дава живот, Апостоле."
