02 октомври 2022, неделя

2 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. свщмчк Киприан и св. мчца Юстина. Св. Андрей, юродив заради Христа. Гл. 7, утр. ев. 5, ап. 2 Кор. 6:1-10 (с. 178), лит. ев. Лк 6:31-36
church

Слово на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум по повод изпълването на сто и петдесет години от избора и хиротонията на приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Григорий

| Автор: Русенска митрополия

291977077_719871166002365_179906220800101654_n.jpg

Ваши Преосвещенства,
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
С днешната света Литургия отбелязваме значима за нас годишнина. Преди само два дни се изпълни столетие и половина от деня, когато е поставено историческото начало на най-новия период от живота на богохранимата ни епархия. Това досточтимо събитие се случва на 1 юли 1872 г., когато става изборът и епископската хиротония на първия кириарх на Доростоло-Червенската епархия: първият екзархийски Доростолски и Червенски митрополит Григорий (1828-1898).
В паметта на Българската православна църква митрополит Григорий е останал като един от най-изтъкнатите и прославени наши архиереи, истински строител на учредената през 1870 г. Българска екзархия, а съвременниците му го описват като високо духовен и добре образован църковник и архипастир, строг към себе си и към клира, немногословен, но с ясна и съдържателна проповед, изключителен дипломат и усърден радетел за духовното и културно възрастване на православния ни народ. Този висок образец за пастирство той завещава на всички свои приемници по катедра, от него се опитваме да се ръководим и ние – в духовното и църковно управление на богодаруваната ни Русенска епархия.
Времето, в което митрополит Григорий е бил начело на Доростоло-Червенската епархия, е време на духовен подем и истинско възраждане за нашия народ. Скоро подир извоюваната църковна самостоятелност идва и началото на Третото българско царство, в което светата ни Църква, както и през Средните векове, е призвана да играе ролята на духовна майка и кърмилница на повереното ѝ от Христа Спасителя словесно стадо. При тези условия митрополит Григорий работи всеотдайно, с ясно съзнание за огромната и задължаваща отговорност пред бъдещите поколения, полагайки с много усилия и труд здравата основа на църковния живот в поверената му от Бога и от Свещеноначалието ни епархия.
Неговата историческа роля обаче не се ограничава само до местния контекст. Той е един от най-приближените архиереи до княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, давайки им ценни съвети при различни случаи, както и активен участник в почти всички събития от общоцърковен и общонароден характер, поради което е останал в паметта не само на Православната ни църква, а и на държавата ни, оставяйки ярка диря не само като църковен строител, но и, според думите на Симеон Радев, като един от „строителите на съвременна България“, за когото можем и трябва да си спомняме единствено с добро и благодарност и когото не бива никога да забравяме.
Да даде Бог щото Църквата ни винаги да се ръководи и управлява от богомъдри и достойни архиереи като приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Григорий, защото мисията на светата Църква и смисълът на нейното съществуване са в това, винаги и по целия свят, да води към Господа и Неговото вечно спасение поверените ѝ от Самия Него чеда.
Вечна и блажена да бъде светлата памет на първостроителя на светата ни Църква митрополит Григорий!
Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас, амин!