Слово на патриарх НЕОФИТ по повод 1 година от интронизацията му

23.02.2014 | Българска Патриаршия

† НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Уважаеми отци, братя и сестри,

Стоейки днес под купола на този величествен храм, у мен оживяват онези чувства, които обзеха душата ми преди една година, когато пристъпих тук за моята патриаршеска интронизация. Със страх и трепет приех тогава възложения ми от Бога и Църквата Христова кръст на патриаршеското служение; с надежда, че Бог – верен на обещанията Си, ще ме укрепява и наставлява в моята немощ; с убеждението, че църковното изпълнение – духовенство и богомолен народ, ще ме подкрепят със своите молитви към Бога и с трудовете си – всеки според своето звание и сили.

В ден като този нам подобава да благодарим. Да благодарим на Бога, че не ни е оставил; да благодарим на Вас, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, за братската подкрепа и за отговорното Ви архипастирско служение; на църковните служители - за усърдието, с което изпълняват своите задължения; на всички вас, братя и сестри - за ревността, с която носите църковния си дълг. Защото нас заедно ни е призовал Бог на служение и заедно съставляваме тялото на Църквата Христова. Всички нас Бог призовава: „имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие”, понеже „в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа” (Рим. 12:5-8).

Нека молим Бога и в предстоящите години да чувстваме Неговото живо присъствие в дни на радости и на страдания, да чувстваме Неговата милост, да устройваме живота на Църквата в съответствие с Неговата воля! Всемилостивият Бог да склони любовта Си към нас, да ни поддържа с крепката Си десница и ни преведе през горнилото на изпитанията на днешния ден! Нашата нерадивост и недостойнство да не стават пречка за това, да се свети Неговото име и да бъде Неговата воля, както на небето, така и на земята.

Още веднъж сърдечно благодаря за общата молитва, която днес извършихме; за топлото приветствие, което Вие, Ваше Високопреосвещенство митрополит Йоане, отправихте към наше смирение, за братската любов, която всички вие ми засвидетелствахте и моля Бога тя да не оскъдява и занапред!

~*~

Словото е произнесено на 23 февруари в ПКСХП "Св. Александър Невски"