07 ноември 2024, четвъртък

Св. 33 мчци в Мелитин. Преп. Лазар Галисийски
church

СЛОВО на Руския патриарх Кирил в ПКСХП "Св. Александър Невски" на 4 март 2018 г.

| Автор: Българска Патриаршия

Московският и на цяла Русия патриарх КИРИЛ

Ваше Светейшество,

Уважаеми събратя-архипастири, всечестни отци,

скъпи братя и сестри!

Сърдечно Ви благодаря, Ваше Светейшество, за възможността за съвместната ни молитва на това място, в този исторически храм, както и за отправените към мен топли слова. Аз виждам особено Божие благоволение за това, че споделихме днес тази молитва тук, с архипастирите, духовенството и вярващите в православна България, в радостните за всички нас дни, когато се отбелязва петгодишнината от Вашето патриаршеско служение и 140-годишнината от Освобождението на България от чуждо иго.

В днешното Евангелско четиво ние слушахме за това как Господ Иисус Христос изцелява разслабения (Марк 2:1-12 ).

Според християнското разбиране чудото не доказва Истината. Господ върши чудеса не за това да удиви някого или да докаже нещо. Всички чудеса, описани от евангелистите, се извършват там, където има нужда, като голяма част от тях са изцеления на болни хора.

Ние помним как Спасителят, пребивавайки в Назарет, не може да извърши чудо, поради неверието на местните жители (Мат. 13:58; Марк 6:5-6). А на тези, които изцелява, Той казва: "Иди си, твоята вяра те спаси" (Марк 10:52; Лука 17:19). Чудото може да укрепи вярата, но то не може да служи като задължително условие за вяра в Христа.

Има чудеса човешки, ръкотворни и като че ли ненуждаещи се нито от вяра, нито от Божията помощ. В наше време е прието да се изполва думата "чудо" за обозначаване на различни изключителни достижения на човечеството: "научно чудо", "икономическо чудо" и т.н. Но християнинът знае, че без Божията помощ всяко, дори най-невероятното човешко усилие се оказва напразно. Първото такова чудо, за което се споменава в Библията, е Вавилонската кула. И ние помним как безславно завършва този проект: "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й" (Пс. 126:1).

Истинското чудо понякога идва именно тогава, когато вече всички човешки сили са изчерпани – в отговор на последното усилие на човешката воля. То се появява там, където действително е необходимо в живота на човека, за неговото спасение. То изисква насрещно действие от човека, неговата усилена молитва и устременост към Бога, готовност да предаде себе си на Божията воля.

В памет на края на войната, която преди 140 години донесе Освобождението на българския народ, на руските медали е издълбан стих от псалома: "Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава" (Пс. 113:9). Това смирено призоваване на Божията воля, постигнато във военните събития, извиква Божията помощ и запълва немощта на човешките сили.

Историците говорят за това, че нито Русия, нито българският народ са били готови за тази война. България е обезкръвена жестоко в потушеното въстание. Русия още не е възстановена от неблагополучния конфликт с европейските държави в предшестващите години. Войната заплашва да легне като тежко бреме върху цялото Руско население, да изостри отношенията й с Европа. Но Русия е потресена от страданията на единоверния й народ и решава да го защити, презирайки собственото си благополучие.

Свещената българска земя е напоена с кръвта на много хиляди български опълченци. Тук проливат кръвта си в името на свободата на своите единоверци хиляди руски войници, паднали в битките за Плевен, Пловдив, при Шейново, на Шипка преди 140 години, когато нашите народи, рамо до рамо се сражават за независимостта на България.

Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество. И този дивен храм в чест на светия княз Александър Невски, създаден с общи усилия от нашите предци, е сегашният зрим символ за това, че техните трудове и подвизи в тежкото за България време не са останали безплодни и са принесли плодовете на Христовата вяра за потомците.

Сърдечно Ви поздравявам, Ваше Светейшество, с петата годишнина от Вашата интронизация и молитвено Ви пожелавам Господ да Ви дарява с крепко здраве и с всесилната си помощ във Вашето високо служение. Господ да благослови святата Българска Църква и да не оставя народа й без Своите милости!

~~~~~~~~~~~~~~~~

Словото е произнесено след божествената св. Литургия в патриаршеския храм "Св. Александър Невски", гр. София, 4 март 2018 г.

Снимка: Ангел Карадаков