| Автор: Отдел "Връзки с обществеността"
Ставрофорен иконом Станой Андонов е назначен като ефимерий в храм-паметник “Св. Александър Невски” през 1975 г. Но животът му е свързан с патриаршеската катедрала още от 1967 г., когато като студент в Духовната академия постъпва в църковния и хор. Две години по-късно, на 25 декември 1969 г., приснопаметният Български патриарх Кирил го ръкополага за дякон и той остава да служи в катедралата като такъв до 1972 г. Впрочем това е единственото ръкоположение в нисък чин, извършено в патриаршеската катедрала, защото там по традиция се извършват само хиротонии на епископи. За приснопаметния патриарх Кирил отец Андонов пази най-светли спомени. Говори за него като за изключително ерудиран и книжовен човек, “величава личност, богато надарена от Бога”. Иначе не особено висок на ръст, той бил величав по дух. Веднъж споделил с отец Андонов (по това време дякон): “Говорят за мене зложелатели, че нямам ръст и осанка за патриарх, но аз им отговарям, че ако стъпя върху книгите, които съм написал, имам и осанка, и ръст.”
- Той бе духовно мъдър Предстоятел.
Дяконското си служение отец Андонов съвместявал с работа като библиотекар в Синодалната библиотека. Затова често му се налагало да носи на Негово Светейшество по цял куп книги и да сваля обратно в библиотеката вече прегледаните. Често патриархът осъмвал във фотьойла в приемната на Синода с книга в ръце, със зачервени от безсъние очи. “Любовта към книгите не ми дава покой!” шегувал се в такива случаи той. Отец Андонов още помни жеста, с който повдигал очилата си нагоре, и как се облягал, преди да му заговори.
Като дякон служи и при интронизацията на Негово Светейшество патриарх Максим на 4 юли 1971 г. С негово благословение на Неделя Православна 1972 г. отец Андонов приема свещеническо ръкоположение от приснопаметния Драговитийски еп. Йоан, тогава викарий на Софийския митрополит. Назначен е като енорийски свещеник в храм “Св. Дух”, кв. Надежда. През 1975 г. след три години енорийска практика е върнат в “Св. Александър Невски” като ефимерий, какъвто е и до днес.
Богослужението в храм-паметника е ежедневно: служи се утреня и вечерня, а в неделни и празнични дни св. Литургия. Тъй като храмът е ставропигиален, т. е. на пряко подчинение на Светия Синод, често службите са оглавявани от патриарха, а с негово благословение и от архиереите на БПЦ, както и от гостуващи архиереи от другите поместни православни църкви.
В задълженията на ефимерия на храм “Св. Александър Невски” е и това да посреща нескончаемия поток от гости на тази забележителна катедрала. Като паметник на културата тя е посещавана от многобройни туристи от цял свят и от почти всички високопоставени делегации, официални гости на страната, изтъкнати представители на културата и науката, общественици.
- В катедралата идват много хора, които са изявили желание да се запознаят с нейното богатство. Тук идват хора с всякакво образование, от различни социални слоеве, сфери на дейност, народност и вяра. Всеки идва със своята си вяра, с каква вяра и в каква степен човек сам за себе си знае “Кой човек знае, какво има у човека, освен човешкият дух, който живее в него” (1Кор. 2:11).
Задължение на ефимерия е към всеки да намери верния подход и съответстващите за случая думи и държание. Съзнанието, че в този момент представляваш не само себе си и храмовото свещенство, а и своя народ, своята Църква, своето вероизповедание, ни задължава да бъдем изключително отговорни към словото и поведението си. Когато ги запознаем с историята, забележителностите и духовното богатство на катедралата, чуждестранните гости трябва да си тръгнат оттук с дълбоко уважение, пробуден интерес и възхита към нашия народ и към православната ни вяра.
Отец Андонов още помни думите на своя преподавател по омилетика, протодякон Георги Ибришимов, който ги наставлявал, когато станат свещеници да вършат своето служение със съзнанието, че са съработници Божии, призвани да помагат за спасението на онези, които търсят Господа.
- По съвест мога да кажа, че в цялото си служение досега, а дай Боже, и за в бъдеще, съм се старал да спазвам наставленията на своя учител.
Отец Андонов споделя, че ефимерият в патриаршеската катедрала няма енорийски задължения и много възможности за пастирско служение. И все пак...
- Когато идват християни за молитва, изповед или беседа, стараем се да откликнем на духовните им нужди. Стараем се, казва той, никого да не отпратим духовно гладен.
Но най-добра възможност да върши пастирското дело, той вижда в проповедта.
- Онези, които благовестят Словото Божие, са длъжни да проповядват на достъпен език, понятен и за неукия, и за интелектуалеца, и за дълбоко религиозните хора, и за лутащите се някъде между вярата и неверието.
Отец Андонов винаги полага усилия да обогатява своята проповед с ярки поучителни примери, с актуален прочит на евангелското и апостолското четиво, с нови предложения за нравствено приложение на библейските истини в живота. Казва, че проповедта не само разкрива смисъла на думите от Евангелието, но и учи как да приложим тези неизменни истини в своето време, в своя живот, как да отговорим по християнски на изпитанията, с които се сблъсква днес православният християнин и човекът въобще.
- Тръгвайки си за своя дом след “С миром изидем” (С мир да излезем), всеки да отнесе по нещо от проповедта със себе си в ума си, в сърцето си думи, които пряко касаят именно него. Проповедта, освен да поучи, трябва и да докосне душата на човека, да я раздвижи, да разпали огъня в нея.
Преди години в храма са служили по трима-четирима свещеници. Днес са само двама ефимерии, които сменят чредата си през една седмица.
Според отец Андонов младите свещеници нямат желание да служат в патриаршеската катедрала, защото предпочитат енорийско свещенослужение, което има своята благодатност, достойнство и красота.
- В енорията свещеникът е в близък и постоянен контакт със своите енориаши и има повече възможности за пастирска работа. Той ги въвежда в Църквата чрез светото тайнство Кръщение, той ги въвежда в тайнството на брака, следва ги във всичките им радости и изпитания в живота и пак той ги подготвя и отпраща в отвъдното.
Пък и вероятно събратята осъзнават, допълва отец Андонов, че служението в храм-паметника е отговорно и трудно, че амвонът на патриаршеската катедрала е високо място, на показ и служението тук трябва да е образцово във всяко отношение.
Отец Андонов се връща назад в спомените си, като цитира покойния еп. Николай Макариополски дългогодишен ректор на Духовната академия и предстоятел на патриаршеската катедрала: “Амвонът на “Св. Александър Невски”, казвал той е най-високият в България и най-отговорният.”
Тук са служили като ефимерии все именити духовници, като покойните архим. Василий Трингов, ик. Стефан п. Савов, ик. Йордан Мицов, дългогодишен първи солист на Българската хорова капела “Светослав Обретенов” и дякон, а по-късно и ефимерий тук.
В катедралата са служили като ефимерии: ик. Иван Кондаков - именит проповедник, автор на сборник проповеди “Мир вам”; ик. Георги Шумов - бивш дългогодишен преподавател в Семинарията и в Духовната академия, а по-късно и свещеник в Мюнхен; протопрезв. проф. Благой Чифлянов, преподавател по Литургика в Духовната академия и автор на много студии и статии, на учебник по литургика и сборник проповеди, от 1982 г. свещенослужител в Торонто, Канада. В най-ново време тук са служили ик. Грозьо Грозев, автор на сборник проповеди, свещ. Михаил Михайлов, сега в клира на Старозагорска епархия, отец Антоний Найденов, понастоящем свещеник във Виена. Наскоро в „Св. Александър Невски” е назначен прот. Николай Георгиев.
Отец Андонов с часове може да разказва за забележителните личности, които са служили в катедралата като предстоятели, ефимерии, дякони, за изключителните личности, с които го е срещнало служението му там, за историческите събития, станали пред очите му под куполите на този величествен храм… Затова казват, че о. Станой е “живата история на патриаршеската катедрала”.
