Тържествена света Литургия и молебен по повод изпълването на седемдесет и две години от възстановяването на Българската патриаршия

10.05.2025 | Българска патриаршия

"Всички ние съставляваме и изграждаме заедно едната Църква Божия – в православна България и в разсеяние, и всеки от нас има свещен дълг както пред бъдещите поколения, така и пред светлата памет на нашите родили ни в Господа предци: да работи и да допринася, според силите и даруваните му таланти, „в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4:12), което за нас е нашата света Българска православна църква – Българска Патриаршия", каза в словото си Българският патриарх Даниил в края на тържествените богослужения днес в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" по повод изпълването на седемдесет и втората годишнина от Възстановяването на Българската патриаршия.

Предстоятелят на БПЦ – БП съслужи с Техни Високопреосвещенства митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Врачанския митрополит Григорий и Техни Преосвещенства Мелнишкия епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Тивериополския епископ Тихон – патриаршески викарий, Велбъждския епископ Исаак – викарий на Софийския митрополит, архим. Йоан – протосингел на Софийска св. митрополия, ставр. ик. Нелуц Опря – представител на Румънския патриарх у нас, храмовото духовенство, столични свещеници и протодяконите Иван Петков и Деян Коруноски.

След светата Литургия, по традиция, бе отслужен и благодарствен молебен по повод Възстановяването на Българската патриаршия, случило се на 10 май 1953 г. В своето слово патриарх Даниил каза още:

"Автокефалията и патриаршеското достойнство на Православната ни църква имат своето огромно духовно и църковно значение за нас, за което не винаги си даваме сметка. Те са органическа част от цялостния проект за християнска България още на светия наш Покръстител Борис Първи Михаил и тяхното трикратно извоюване от светата ни Църква през вековете е било свидетелство за нейната духовна и вероизповедна зрялост, за успеха на делото на Благовестието сред поверения ѝ народ, за нейните достойнства на грижовна духовна майка и кърмилница на повереното ѝ от Христа Спасителя словесно стадо (срв. Иоан 10:16), принесла богати плодове и в своята равноапостолна мисия сред славянските народи, заради което справедливо се почита и до днес. Внимателното и безпристрастно изучаване на изворите за църковната ни история ясно показва и доказва всичко това, но същевременно и задължава – затова защото високото достойнство неизменно върви ръка за ръка и с най-високата отговорност, понеже „… комуто е много дадено“, от него „много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48)".

Духовното тържество завърши с многолетствие и радостен камбанен звън на Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".