| Софийска света митрополия
Тържествена патриаршеска света Литургия бе отслужена в Кюстендил в чест на празника Успение Богородично, който с решение на Общинския съвет от тази година (2025) бе обявен за официален празник на общината.
В съслужение с патриарх Даниил бяха Техни Високопреосвещенства Кумано-Осоговският митрополит Григорий и митрополит Йосиф (Православна църква в Р. Северна Македония), Негово Преосвещенство епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, иконом Светослав Григоров – председател на храма, духовенство от Кюстендилска духовна околия, свещенство от Православната църква в Р. Северна Македония и от Православната църква на Чешките земи и Словакия.
На богослужението присъстваха още областният управител на Кюстендил инж. Методи Чимев, кметът на общ. Кюстендил – инж. Огнян Атанасов и негови заместници, председателят на Общински съвет Кюстендил Димитър Велинов, Даниел Данчев – ктитор на храма, директорът на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ Димитър Стоилов, общински съветници, Петър Паунов – член на Върховния църковен съвет и бивш кмет на Кюстендил.
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от ученици от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, ръководени от Марио Михов, а светата Литургия огласи детският хор „Св. Серафим Софийски“ с диригент Анелия Кочева.
В края на богослужението Негово Светейшество произнесе слово за празника, в което отбеляза:
„Всички свидетелства от Свещеното Писание говорят за Божествения произход на Христос, обещаният Спасител, Който се роди от Дева. На Света Богородица в тази крехка възраст, поради чистотата на своето сърце и ум и любовта, с която беше възлюбила Бога, Господ ѝ откри тайната на Боговъплъщението, тя повярва и прие. При всички изпитания, които Господ понасяше заедно с учениците Си, и при Кръстните страдания на Голгота, когато и апостолите се убояха и се разбягаха, Света Богородица беше неизменно до Него. След Възкресението на Господ Иисус Христос, тя беше утвърждение за апостолите. През трите години на земната Му проповед, при много от тези изпитания, те се поколебаваха, отстъпваха, някои се отричаха, а Света Богородица стоеше неизменно, твърдо, богопредано, напълно уповавайки се на Божия промисъл, Божията грижа за всичко. Тези моменти от светото Евангелие ясно говорят за нейния нравствен облик: свята чистота, всеотдайност към Бога, неизменна вяра и любов, поради което я почитаме и възпяваме с думите „по-чтима от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, Която си наистина Богородица, ние те величаем“.
Външно Света Богородица е живяла като обикновена домакиня. В дома на свети Йосиф Обручник тя е чистила, плетяла, тъкала, готвила…, вършила е всяка домакинска работа; но виждаме колко е важно какво прави вътрешният ни човек в ума и сърцето. През цялото това време тя е предстояла пред Бога в молитва, духът ѝ непрекъснато е бил устремен към Богообщение.
Нейният пример ни учи, че не образованието, не общественото положение, не произходът – т.е. никое от тези външни обстоятелства, съпътстващи живота ни, не са пречка да се приближаваме към Бога и да вършим това, което е основна мисия на човека – да вървим по пътя към Бога и обожението.
При един светогорски старец завели един Нобелов лауреат, професор, похвалили го пред него, че е велик учен; старецът само попитал: „А благочестив ли е?“.
Пазим ли тайнството на вярата в сърцето си? Защото външните дела, времето на нашия живот ще премине бързо. Ние сме гости на тази земя и когато си тръгнем оттук, нищо не можем да вземем със себе си. Но с нас, с човешката душа, вървят делата на деятелната любов, която тя е проявявала – първо към Бога, и после – към човеците.
Любовта има конкретно съдържание. Ако погледнем в себе си и кажем, че имаме любов, а изпитваме страхове, недоверие, осъждане, малодушестваме, значи няма любов в сърцата. Света Богородица, светиите обаче са примери, че любов в света има. Любовта се дава от Бога, защото Бог е любов. Но ако в нашето сърце има недоверие, страхове, упование на себе си, желание към земни неща, и ни липсва желание да се обърнем към Бога, значи у нас вярата е слаба. Тогава нека да размислим и видим кое ни притеснява от истините на вярата и да се укрепяваме в нея от примера на светите, живели преди нас.
Защо говорим тези неща? Когато една жена слушала Господ Иисус Христос, от благовестническите слова, душата ѝ се изпълнила с умиление и благост. Тя разбрала каква велика благодат била в душата на тази, която е носила този Човек в утробата си. Затова възкликнала: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал. И Господ потвърдил: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят (Лука 11:27-28). Затова и за нас е достъпно и възможно това блаженство, радост от общението, единението с Бога“.
Патриарх Даниил завърши словото си с думите:
„Нека знаем, че въпреки многото кризи, една от които е демографската, ако възпълним основната криза – духовната, и възпитаваме децата си във вяра и любов към Бога, така че семейното огнище за тях да бъде едно райско кътче, където са вкусили любовта на своите родители и са видели, че майка и татко застават на молитва и се покоряват на Божието Слово, не търсят всеки своето, не се карат, а когато възникнат конфликти, намират сили да се смирят и да си простят – когато детето види и усети в душата си любовта в семейството, такъв човек в живота си ще стъпи на здрави основи и никога няма да изостави, ще се погрижи за родния си дом.
Ако пренебрегнем вярата, децата живеят в разбити семейства и от ранна възраст изпитват и вкусват не рая и неговата сладост, а ада на раздорите. За малкото дете караниците в семейството са нещо неразбираемо и ужасно, някакво извънредно зло, от което детето страда и не може да разбере защо се случва. Как да се върне после детето в родния си дом, където е изпитвало само караниците на родителите? То ще намрази това място и ще тръгне по света.
Това е начинът да се възроди държавата. Това е начинът най-напред да се възроди нашият живот, да усетим благостта, радостта от живота, че тя не се състои в придобиването на материални неща, в удоволствията. Не това е смисъл на човешкия живот. Удоволствията бързо преминават, материалните придобивки бързо свършват и са несигурни – стане някое земетресение или пожар, всичко се съсипе и това, за което човек се е трудил цял живот, го няма.
Ако човек не се е трудил за Бога, ще страда, но ако се е трудил да съгради в душата си дом за Бога, то каквото и да го постигне, никой нищо не ще може да му отнеме.
Нека Света Богородица закриля всички вас, да ви подкрепя във вярата и братолюбието. Тогава ще процъфтят и домовете, и душите, и градовете, и държавата ни“.
Негово Преосвещенство Велбъждският епископ Исаак изказа от свое име и от името на жителите на Кюстендил духовната радост от посещението на Негово Светейшество, поднасяйки му икона с образа на Господ Иисус Христос. Официални лица приветстваха патриарх Даниил и му поднесоха скромни подаръци.
Негово Светейшество поздрави кмета на община Кюстендил за решението празникът на Божията Майка да бъде приет за официален празник на Кюстендил. В израз на братолюбие и духовна радост от съслужението патриарх Даниил подари на съслужащите архиереи и съпровождащото ги духовенство икони с образа на Света Богородица.
След светата Литургия на централния площад в града Негово Светейшество отслужи и празничен водосвет, поздравявайки жителите на Кюстендил с техния празник.
Празничната програма продължи с фолклорни и музикални изпълнения.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК
165 години от построяването на храм „Св. Николай“ в с. Поповци, Габровско