| Софийска митрополия
На 10 октомври се навършиха 40 дни от внезапната кончина на големия български писател, богослов и драматург Радко Радков. Панихиди се извършиха едновременно в църквите „Света Богородица” в гр. Габрово и в столичната катедрала „Света Неделя”.
Знеполският епископ Йоан отслужи заупокойната молитва в митрополитския храм заедно с храмовото духовенство и протойерей Кирил Попов, предстоятел на храм „Св. Николай Мерликийски Чудотворец”. Във възпоменателното последование молитвено участие взеха множество ителектуалци, труженици на перото, преподаватели във висшите учебни заведения и общественици.
Роден на 31 януари 1940 г. в град Велико Търново, Радко Радков е потомък на възрожденска патриархална фамилия, родствена на св. Лазар Български (от с. Дебел Дял, Габровско). Средно образование получава в Духовната семинария ”Св. Иван Рилски”, тогава на гара Черепиш, Врачанско, с ректор Смоленски епископ Тихон. След това завършва класическа филология при преподавателите от европейска величина в Софийския университет: проф. Георги Михайлов, проф. Александър Милев и и проф. Руска Гандева.
„Поради това провиденциално притежаваше изключителната привилегия да бъде потопен в стихията на оригиналните гръцки, латински и старобългарски текстове на средновековните извори на византийската и славянската православна духовност (orthodoxia byzantina/slavonica), откъдето изобилно черпеше образи, мотиви и лексика. Така чрез щедрия си шекспиров талант на литератор сред теолозите и теолог сред литераторите, той открои неповторим творчески ръст в най-новата българска култура през ХХ столетие и в зората на третото хилядолетие” - се казва в некролог, написан по повод 40 дни от кончината му и подписан от много духовници на Българската църква, преподаватели, режисьори, журналисти и други общественици.
В своето слово Знеполският епископ Йоан изказа от името на Негово Светейшество най-искрени съболезнования на сродниците и близките, на съратниците и приятелите на Радко Радков и говори за този наш църковник и бележит мъж, за човека с „голямо и нежно сърце, богата ерудиция и чиста душа. Оставил след себе си класически, незабравими стихове. Радко Радков е единственият творец, който е удостояван два пъти с Международната Наполеонова награда ”Солензара” за исторически пиеси в стихове, кавалер на френската култура, награден с църковния орден „Свети Софроний Врачански” - първа степен, той е почетен гражданин на гр. Габрово и притежател на множество други награди - признание за неговия литературен гений.
„Закъснях да се покая. Аз грешник съм и не съм за рая,
макар да зная, че съм богоизбран.
Прости ми, Боже, моето волнодумство!
Аз тъжен съм, тъжен бях, а пях за веселба.
Нещастник, търсещ щастие в безумство.
Как ще чуя "втората тръба"? - тези стихове свидетелстват- каза епископ Йоан, че Радко Радков имаше будна съвест и религиозен плам.
Почивай в мир, рабе, Господен! Ти угоди на своите ближни и живя достойно тук на земята, почивай в мир под благословението и по молитвите на светата Църква”.
Родовата памет като лична съдба: Как Алекси Андонов и общността ни в Унгария връщат цветовете на миналото
