| Българска Патриаршия
Днес е ден, в който св. Църква призовава да поменем с молитва всички наши починали предшественици, преди да започнем подготовката на Великия пост за посрещане светлото Христово Възкресение. Както показва нашата духовна традиция, този ден е дълбоко вкоренен в нашия народ. Това е може би причината, поради която се счита, че ние, българите, имаме особена почит към починалите. Забележете обаче, че св. Църква е определила ден за молитвено възпоменание на предците ни именно непосредствено преди да започнем с усилия за собствено духовно усъвършенстване по време на поста. Това показва, че ние трябва да се чувстваме продължители на духовното дело на нашите предци, техни наследници и ползуватели на духовните блага, създадени от тях. Да осъзнаем дълга си към това наследство, като го съхраняваме и умножаваме за идните поколения.
Почитта към починалите предци не бива да се ограничава в рамките на едно-две поколения. Наш дълг е като пастири, ваш като майки и бащи, да предаваме в поколенията старанията, усилията и заслугите на всички далечни наши предци към Църквата, Отечеството, народа ни. Това е то: народна свяст. Това е спойката на отделния човек с народа и неговата история. Това трябва да е съединението, което прави силата.
Имам високата чест, за която благодаря на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Светия Синод, да припомня от този свят амвон за блаженопочившия Български патриарх Кирил по случай 110 години от неговото рождение и 40 години от блажената му кончина. Само за да се изброят неговите заслуги, е нужно много време. Преди два дни в Богословския факултет се състоя симпозиум на тази тема и дори той можа само най-общо да очертае земния път на Патриарх Кирил и старанията и успехите му на Божията нива, както и многобройните му научни творения. Сега желая да се спра на онова, което считам за негов завет към всички нас. Онова, което наред с почитта към него, трябва да си припомним в подготовката ни през Великия пост.
Блаженопочившият патриарх Кирил постави исторически акценти, които от разстоянието на времето са лишени от техния тогавашен драматизъм и проявата на личен кураж. Арестуването на евреите в Пловдив по време на Втората световна война и подготвянето им за депортиране в Полша се приело и считало като печален, скандален, но неизбежен факт до намесата на Патриарх Кирил, тогава Пловдивски митрополит.
Той не протестирал само от амвона и пред пресата, но лично отива на място и просто забранява на полицията, на военния конвой да продължават подготовката за транспортирането. Забранява евреите да напускат Пловдив и лично информира цар Борис Трети, че той и паството му, ако трябва ще направят жива барикада. Така той ги спасява всички, без изключение.
Активната позиция на Екзарх Стефан и Светия Синод в защита на евреите, която тогавашният Пловдивски митрополит Кирил смело следваше, избави България от един национален срам, с какъвто се покриха останалите европейски страни. Години по-късно, когато делегация на Св. Синод, предвождана от Патриарх Кирил, посети разделения тогава град Йерусалим, израелската държава по настояването на българските евреи, отвори строго затворената граница и им разреши да минат от йорданската в израелската част на града.
Всички журналисти бяха смаяни. Държавни глави, висши политици биваха принуждавани да летят до Кипър и от там да отидат в израелската част на Йерусалим. Един журналист бе казал на Патриарха, че има право да се гордее на тази уникална привилегия, след като има такива високи заслуги за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. „Това не е заслуга - беше отговорил Патриарх Кирил, а изпълнение на нашия християнски и човешки дълг. Изпълнението на дълга не е заслуга!"
Същото казваше и на свещениците — "не очаквайте да ви хваля, защото ваш дълг е да полагате всички усилия в служба на Бога и Църквата Му, но не мислете, че не се радвам, като виждам старанията ви".
Друго епохално историческо събитие за нашата Църква беше възстановяването на Българската Патриаршия едва няколко години след вдигането на дългата схизма.
Днес сбито се съобщава, че и двете са станали с подкрепата на държавата. Нека бъде припомнено, че в онези времена Църквата бе обсадена от диктатурата и нейният обявен войнстващ атеизъм. Светият Синод, начело с блаженопочиналия Патриарх Кирил, водеше тежка битка за нейното оцеляване. В тази обстановка неговата способност да постига единомислие и да обединява, беше решаваща за устояването на всички посегателства. Заслугите на Патриарх Кирил не могат да бъдат разделени от тези на тогавашния Свети Синод. Справедливостта изисква да се посочат силната воля и високо съзнание за историческа отговорност на всички митрополити. Голямият риск се носеше от Патриарха и той трябваше да търси начини за укрепване на позициите си.
Както и да се критикува днес активното участие на Църквата ни в международни и междуцърковни форуми, като Комитета за мир и икуменическото движение, не бива да се забравя, че извоюваният в тези форуми авторитет лично на Патриарх Кирил и този на нашата Църква я предпазваше от посегателства върху нейния суверенитет. Така бяха й спестени изстъпленията, на които бяха подложени някои други православни църкви.
По Божия воля бях дарен с привилегията 4 години да бъда иподякон в този храм по време на светителстването на Патриарх Кирил и със скръбния дълг да посрещна тук тленните му останки, както и да бдя неотклонно до полагането им в Бачковския манастир на мястото, където той бе пожелал - в подножието на чудотворната икона на св. Богородица. Само седмица преди това бе отслужена тържествена св. Литургия по случай неговата 70-годишнина. Месец и нещо преди това той пожела да даде обяд на Светия Синод по този повод в Духовната академия с нейните професори. Там той настоятелно апелира към тях да изоставят страха от изместване и конкуренция и да подготвят свои заместници и да се грижат за това Църквата да получава добре подготвени кадри. Настояваше настойчиво да се работи упорито по нововъзникналите богословски въпроси, като подготовката за Всеправославен събор и отговор на решенията на Втория Ватикански събор. „Бъдещето на Църквата зависи от това доколко ще имаме подготвени и образовани хора, готови да работят за нейното благо".
Това беше последният призив, който чух от него и той звучеше в ушите ми, докато хиляди хора минаваха на поклонение пред саркофага му, тук в този храм.
Това са едни от заветите, които той ни остави: "Изпълнете дълга си. Не търсете слава от това, а смирено благодарете Богу, че ви е дарувал сили, за да го изпълните. Работете непрестанно и с всички сили за благото на Божията Църква и народа ни. Не събирайте знание и способности само за себе си, но се грижете и други да се сдобиват с тях и не спирайте да опитвате да запалите у тях пламък в сърцето им за духовно служение".
Вечна и блажена да бъде паметта му!
26 февруари 2011 г.
ПКСХП „Св. Александър Невски”
