26 май 2024, неделя

† 4 Неделя след Пасха – на Разслабления. Св. ап. Карп. Св. мчк Георги Софийски, Най-нови. Гл. 3, утр. ев. 5, ап. Деян.11:19-30 (с. 25), лит. ев. Ин 5:1-15 (с. 24); [Мчк Георги Софийски, Най-нови – ап. Деян. 12:1-11 (с. 485), ев. Ин 15:17-16:2 (с. 329)] (Тип. с. 334)
church

Възстановяване на народния обичай „Седянка” във Варна

| Автор: Варненска и Великопреслaвска митрополия

Заповядайте!

„Седянката е тържество за всеки българин стар и млад. Всеки отива да се научи или да научи другите, да се весели, да пее, да играе и да поприказва с другарки и приятелки.”

Л. Каравелов

На 21 ноември в Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил” празникът Въведение Богородично беше отбелязан по един нетрадиционен до този момент начин със „Седянката”.

Този проект е част от кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г. и се подкрепя от Програмата за творчески проекти на Община Варна.

За съжаление този вид събирания и веселби са достигнали до нас само от филми и театрални постановки, прекроени през призмата на актьорското майсторство и хореография. Така беше и на 21-ви. Но, само донякъде. Защото:

Събитието, или по-точно множеството събития, започна с неделната света Литургия в храм „Свети Николай Чудотворец”. В този ден храмът точно олицетворяваше празника, защото там се бяха събрали множество семейства с децата си, които иначе се черкуват на други места. След празничното богослужение тържеството продължи с изпълнение на народни танци от танцов ансамбъл от НГХНИ „Константин Преславски", в съпровод на музиканти от същата гимназия. След това се зави кръшно право хоро. Танцувайки, хората достигнаха до двора на Духовно-просветния център „Св. архангел Михаил”, където бяха посрещнати с топла пита, мед и шарена сол.

В Учебната зала можеха да се видят различни занаяти. Там бяха Стефка Загорова, която бродираше онези така харесвани от чужденците кърпички, за които винаги съм си мислила, че са машинна изработка. Всъщност тя изработва традиционни, национални български костюми. Николай Андонов – майстор гайдар - беше изложил своите гайди, които прави и поправя. Юлия Черешарова от ЗДДЗ "Зограф Лазар" украсяваше с полускъпоценни камъни икони, изработени по нова технология. Триада Костова беше донесла своя малък, вертикален стан и заедно със своята приятелка - „нашата” леля Таня (прощавай, лельо Таня, но никога не съм ти знаела фамилията!), обясняваше и показваше как се тъче. Там бяха изложили прекрасните си кукли в национални носии, от дърво и текстил, представители от фондация „Роден край”. Имаше още и един резбован змей, и една недоизографисана икона, чиито автори не видях. Бяха излезли на хорото.

Денят продължи с приветствени слова и лекцията на доц. Любомир Тенекеджиев от СУ „Св. Климент Охридски” за семейството.

Тук ще вмъкна един текст на една от участничките в организацията и седянката, Румяна Рашкова, който най-добре показва защо беше направено всичко това през този тъй прекрасен ден.

„Сигурно сте чували гатанката: "Оттук бряг, оттам бряг, по средата бял сняг"? Ако някой е познал отговора, значи знае какво е "нощви" и за какво служат те. Народът казва: "Празни нощви - гладни гости". В миналото на този съд са отдавали голяма почит в дома. Предавали са го от баща на син, а нови нощви са правели едва когато синът реши да се отдели и да създаде свой дом. "Хващането" на квас и замесването на хляба е традиция в българската култура, която, за съжаление, започваме да губим в наши дни. Днес по форумите може да се видят теми, където се обсъжда необходимостта в детските книжки да има думи като "нощви", "хурка", "вретено"... Нима искаме съвсем да изличим спомена за миналото си?! Не забравяме ли, че децата ни растат силни не само когато имат криле, но и когато пазят корените си? Ние не искаме да забравим това! На 21 ноември в двора на храма "Св. архангел Михаил" си припомнихме и как изглеждат нощвите, и как се меси хляб (замесиха го Надежда от Хлебната къща в Габрово и свещеници от Варна), и много традиционни български занаяти. А вечерта се повеселихме на нашата седянка – не просто възстановка, а опит за едно по-различно забавление в съвременния модерен свят.”

„Седянката” беше колкото постановка, толкова и истинска, защото „непрофесионалистите” се познаваха отдавна, като енориаши от един храм, които се събират на литургия след Литургията. Но и се бяха сработили перфектно с „професионалистите” от читалище „Отец Паисий”, под вещото ръководство на Стефан Желязков. На когото благодариха от сърце, а и той на тях, тъй като не бил очаквал да стане толкова добре!

Празничният ден завърши с хоро под съпровода на музикантите от НГХНИ „Константин Преславски” и с опитването на току що опечения хляб, замесен по-рано през деня.

Организаторите се надяват това събитие да се повтаря още много пъти.

Благодарят на Регионална Занаятчийска камара – Варна, Читалище „Отец Паисий”, НГХНИ „Константин Преславски”, Етнографски музей – Варна, Хлебна къща „Св. Христофор” – Габрово.

Очаквайте второто издание на проекта „Традиционна варненска седянка” на 26.12 - Събор на Пресвета Богородица.

Текст Мария Стойкова, Румяна Рашкова Снимки Мария Стойкова, Румяна Рашкова, Борислав Стоев, Никола Николов