| Автор: Доростолска митрополия
Вярата в Бога е основната сила, която движи човечеството в пътя на доброто. Велико благо е вярата – когато човек е в затруднение, вярата му вдъхва надежда за по-светли дни. Без елей кандилото ще угасне. Без вяра в душата е мрачно. Тъй е, защото вярата дава подтик към доброто. В житейското море без вяра човекът е подобен на кораб без компас: ще се разбие в житейските скали. От вярата зависи не само блаженството в отвъдния свят, а и добруването тук на земята.
Носител на истинската вяра в Бога е християнската. Тя е подтик и за съвършената нравственост. Вярата в Господа Бога Иисуса Христа насочва погледа на човека към небето, но има предвид и живота на земята. Големият математик Архимед /ІІІ в. пр. Р. Хр./заявил, че, ако му се посочи опорна точка в пространството, ще повдигне земята. Християнството посочва тая точка – това е вярата в Христос; Сам Господ Иисус казва това фигуративно: „истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно" /Мат. 17:20/.
Философията в лицето на най-изтъкнатите си представители се стреми да усъвършенства нравствено човека, но няма опора; вярата, обаче, може да накара човека да бъде нравствен, тя носи опора и щастие тук, на земята, и обещава блаженство на небето. Философията казва: търпи и повече нищо, а вярата добавя - и се надявай. Туй, което философията предполага, вярата Христова утвърждава. Религията ни открива много неща, но те се усвояват с вяра. Сам човекът е тайна за себе си. Ако не можеш да разбереш що е това у тебе, как ще можеш да разбереш това, що е над тебе! Езичниците се кланяха на идоли. А който не признава друго освен разума, става поклонник на разума, той е за него идол. Ако не можеш да си обясниш и постигнеш нещо с разума, то е предмет на разума.
Всички тия мисли се предлагат на читателите, та да се извисят духовно към Бога с оглед на настъпващата учебна година; новото правителство да се вслуша в гласа на вярващия народ за въвеждане на вероучението като учебен предмет в училищата. Той може да бъде и последният час в седмичната програма. Който не иска да слуша урока по вероучение и е заявил това в началото на учебната година, да му бъде позволено да изучава етика, а ако желае, да заяви това и да му се пише учебна оценка на знанията и поведението му, за което на Запад много се държи.
Не един път при мен са идвали желаещи да продължат научните си занимания в Западна Европа и да им дам писмена препоръка, че са от вярващо семейство.
С надежда сме, правителството да се съобрази с желанието на народа и да въведе вероучението като учебен предмет според религиозното предпочитание на учениците и родителите.
Доростолский митрополит:
ИЛАРИОН
