| Автор: Ловчанска митрополия
"Да си мислим за вечния живот и да си спомняме за нашите починали близки, които очакват молитвата ни."
За първи път в Ловешкия затвор бе отслужена заупокойна св. Литургия на Задушница. В затвора също има повече или по-малко вярващи хора, желаещи заедно да се помолят за душите на починалите си близки. Те изтърпяват различни по размер и тежест наказания, но Господ е баща на всички, на свободни или затворени, на живи или мъртви. Той чува нашите молитви, на което и място да се намираме.
Лишените от свобода сякаш са особено чувствителни към починалите си близки, може би с тях ги свързва някакъв светъл спомен, който им напомня за един по-добър живот, различен от настоящия. Те участват в службата с вътрешното си настроение различно от обичайното, после със запалена свещичка приклякват до свещника, и сякаш в този момент те не са в затвора, а на друго някое място, скътано в спомените. Оставят свещичката, прекръстват се и отново се връщат тук, в настоящето, но се опомнят вече променени. Молитвата за някой любим човек ги е направила по-човечни, те усещат, че са изпълнили някакъв свой човешки и духовен дълг, чувстват се спокойни и омиротворени.
По време на службата в Ловешкия затвор бяха поменати и имената на починали негови служители. Така, както само вярата в Христос умее да обединява, в затвора на Ловеч духовникът, надзирателите и лишените от свобода за момент станаха едно, насочили размислите и сърцата си към света, отвъд смъртта.
Спаси, Господи!
