14 юли 2024, неделя

† 3 Неделя след Петдесетница – на св. Отци от 6-те Вселенски събори. Събор на светите Доростолски мъченици. Св. ап. Акила. Преп. Никодим Светогорец. Гл. 2, утр. ев. 3, ап. Тит. 3:8-15 (с. 520), лит. ев. Мт 5:14-19 (с. 356) (Тип. с. 370); 3 Неделя – ап. Рим. 5:1-10 (с. 85), ев. Мт 6:22-33 (с. 54); [Доростолски мъченици – ап. Деян.12:1-11 (с. 485), ев. Ин 15:17-16:2 (с. 329)]
church

Задушница в затвора в Ловеч

| Автор: Ловчанска митрополия

След службата

"Да си мислим за вечния живот и да си спомняме за нашите починали близки, които очакват молитвата ни."

За първи път в Ловешкия затвор бе отслужена заупокойна св. Литургия на Задушница. В затвора също има повече или по-малко вярващи хора, желаещи заедно да се помолят за душите на починалите си близки. Те изтърпяват различни по размер и тежест наказания, но Господ е баща на всички, на свободни или затворени, на живи или мъртви. Той чува нашите молитви, на което и място да се намираме.

Лишените от свобода сякаш са особено чувствителни към починалите си близки, може би с тях ги свързва някакъв светъл спомен, който им напомня за един по-добър живот, различен от настоящия. Те участват в службата с вътрешното си настроение различно от обичайното, после със запалена свещичка приклякват до свещника, и сякаш в този момент те не са в затвора, а на друго някое място, скътано в спомените. Оставят свещичката, прекръстват се и отново се връщат тук, в настоящето, но се опомнят вече променени. Молитвата за някой любим човек ги е направила по-човечни, те усещат, че са изпълнили някакъв свой човешки и духовен дълг, чувстват се спокойни и омиротворени.

По време на службата в Ловешкия затвор бяха поменати и имената на починали негови служители. Така, както само вярата в Христос умее да обединява, в затвора на Ловеч духовникът, надзирателите и лишените от свобода за момент станаха едно, насочили размислите и сърцата си към света, отвъд смъртта.

Спаси, Господи!

Озвучаване: Владислав Трифонов

Прикачени файлове

Задушница [1.40MB]