| Българска патриаршия
Негово Светейшество Българският патриарх Даниил отслужи днес заупокойна света Литургия в храм „Св. св. Кирик и Юлита“ в град Банкя по повод упокоението на синодалния служител и верен Христов следовник Йордан Балтов, който се престави в Господа на 30 октомври т.г. Заедно с Негово Светейшество съслужиха Видинският митрополит Пахомий, Мелинишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, архим. Никодим – духовен надзорник на Видинска епархия, архим. Севастиан – игумен на манастира Седемте престола, архим. Доситей – брат на Лопушанската света обител, свещеници от столицата и страната, протодякон Иван Петков и дякон Василий Панайотов.
„В нашия живот се редуват различни обстоятелства – раждаме се, живеем, учим се, трудим се, радваме се, скърбим, но неминуемо нашият живот завършва с отхождането ни от този свят. Това е факт в човешкия живот, който не може да бъде нито избегнат, нито преиначен. За това още от древност философите са стигнали до това заключение да преценяват човешкия живот от гледна точка на смъртта“, каза в словото си патриарх Даниил и припомни притчата за бедния Лазар и богаташа, за която неделното евангелско четиво разказва. „Богатството само по себе си не е нещо лошо, но има едно обстоятелство, което ни показва какъв е бил характерът на този богат човек. Там при дворите на този богаташ се намирал и един друг човек на име Лазар, за който притчата ни казва, че е бил петимен да се нахрани от трохите, които падат от трапезата на богаташа. Никой обаче не му давал и това. Утеха за него били кучетата, които идвали и ближели раните му. Освен, че всяка нощ и пирувал бляскаво този човек – богаташът, не забелязвал един свой събрат. Един човек досущ като него, който в такава немотия живеел, че дори това, което изхвърляли от богатите трапези не му давали, но той намирал утеха от безсловесните животни, които проявявали милост. На това именно подаяние се радвал той“, каза още в словото си патриарх Даниил.
„Ако ние не възприемаме с разумната си душа Словото Божие, което храни човека – то каквото и чудо да се случи пред очите ни – дори малко да ни впечатли, щом ние сме повредили познавателната способност и сме се подчинили на страстите, на греха, то каквото и чудо да се случи пред очите ни в следващия момент ще сме го забравили, защото страстите ще замъглят съзнанието, със своето действие ще склонят и желанието на сърцето и разума ни към греховните неща и това чудо ще сме го забравили сякаш то не се е случвало. Затова нека проявяваме трезв разум в нашия живот“, допълни патриарх Даниил.
В словото си Негово Светейшество сподели и за упокоилия се Йордан Балтов, като разказа за неговите трудове и голяма отдаденост в служба на Църквата и Бога в продължение на няколко десетилетия. „На 30 октомври, когато е празникът на свети крал Стефан Милутин, научихме вестта, че Йордан е починал. Това бе внезапна и изненадваща вест, която извика една внезапна, спонтанна, искрена, дълбока скръб. Тази вест докосна сърцата на всички, защото Йордан, когото познаваме може би от двадесет години, още от Роженския манастир, когато идваше и помагаше, грижеше се за градината, а след това и в Хаджидимовския манастир, Врачешкия манастир, Дивотинския манастир, като неуморно се грижеше за градините там. В студ, в пек Данчо беше с ножичката, с инстументите за разравяне и винаги готов да обясни как всяко едно цвете се развива, понасят ли му условията, как трябва да се погрижи за него и как да се полива така, че всяко едно цветенце да се развива добре и да радва поклонниците в манастирите. Сякаш познаваше всяко едно от тях. Зовеше ги по имена и бе готов подробно да разкаже как ще се развива и как ще расте даденото растение. Всичко това правеше с искрена любов. Той беше споделил веднъж как Света Богородица го излекувала от сърдечен недъг, който имал по рождение и с големи сили се трудеше за благолепието на светите обители. По същия начин в Св. Синод – разкраси градината, постави цветя по коридорите и кабинетите. А всичко това е една голяма грижа. Но всичко това правеше с една такава тиха скромност, един сякаш незабележим, а иначе огромен труд“, каза Негово Светейшество патриарх Даниил и допълни, че Йордан Балтов бе човек с молитвен живот.
След заупокойната света Литургия Негово Светейшество възглави и опелото на Йордан Балтов, с когото да се простят бяха дошли десетки монаси, монахини, православни християни, роднини, приятели и колеги. Видинският митрополит Пахомий изтъкна в своето слово искрената и чиста вяра на Йордан Балтов, както и неговата всеотдайност в служението и подпомагането на Дивотинската света обител, където неговият брат архим. Йоаким пое по пътя на монашеството.
Бог да прости Йордан!
Вечна и блажена да бъде паметта му!
Текст и снимки: Ангел Карадаков
Без прошката сърцата се ожесточават и ние ставаме играчка в ръцете на невидимия враг – интервю с Антония Мировалиева-Божанина
