| Варненска и Великопреславска света митрополия
На 1 ноември, Архангелова задушница, християните в морската столица почетоха паметта на своите починали близки. На Централните варненски гробища беше проведен военен ритуал с трисагий, по време на който бяха поднесени венци и цветя пред Паметника на загиналите воини във войните 1912 – 1918 г., спомняйки си за всички вождове и воини, паднали по бранните полета за Отечеството. След това Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави общата панихида в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“.
Заедно с архиерея съслужиха духовниците при Катедралата с председател иконом Стефан Николов.
Заупокойната молитва за загиналите воини започна след приемането на почетния караул и след като Представителният духов оркестър на ВМС изпълни химна на Българската армия: „Велик е нашият войник“.
„Споменът за воините, дали живота си за Отечеството, за неговата свобода и независимост, е скътан и жив в нашите сърца. Паметта им е вечна, защото подвигът на саможертвата, извършен в името на любовта към всичко родно, сияе с неувяхващата слава на най-светъл израз на любов към Бога и към ближните“, заяви Варненският и Великопреславски митрополит, допълвайки: „Вдъхновението за чиста саможертва струи от евангелските слова: „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата с за своите приятели“ (Йоан. 15:13)“.
„Когато си отиде някой наш, времето спира. Въздухът става тежък, дните се влачат, а нощите са дълги и пълни с въпроси. Стоим пред тишината и питаме: „Защо?“, изтъкна Негово Високопреосвещенство след края на общата панихида в храма.
„С времето разбираме, че не губим напълно нашите близки. Те просто се променят – от плът стават светлина, от глас – спомен, от болка – сила. „Любовта никога не отпада“ (1 Кор. 13:8). И тогава вече не питаме „Защо?“, а шепнем „Благодаря“ – защото болката ни е научила да обичаме по-дълбоко, да вярваме по-тихо и да живеем по-смислено“, завърши словото си митрополит Йоан.
Изготви: Георги Великов
Без прошката сърцата се ожесточават и ние ставаме играчка в ръцете на невидимия враг – интервю с Антония Мировалиева-Божанина
