25 октомври 2020, неделя

✝ 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Маркиан и Мартирий. Гл. 3, утр. ев. 9, ап. Гал. 1:11-19 (с. 204), лит. ев. Лк 8:26-39
church

За видовете православно богослужение, за литургичните текстове и за дълбокия мистичен смисъл на св. Литургия можете да прочетете тук.

"Животът в Христос се ражда в този живот и започва още оттук"

Св. Николай Кавасила

Изворът на църковния живот, на живота на Христовото Тяло, е богослужението. То е, което и осмисля, и придава цел на дейността на Църквата. Всички други църковни изяви са само подготовка или призоваване именно към него. “Вярвам, Господи”, извикал излекуваният от Христос слепец по рождение и Му се поклонил (вж. Иоан. 9:38). 

Православното богослужение се изгражда при присъствието на два фактора: Божието благодатно действие и човешката признателност. Неговият основен стълб е спасителното дело на Христовото Възкресение, поради което то е обърнато предимно към неделния ден, а централен образ в православните храмове е Христовият.

Оформено изцяло през епохата на ранните свети Отци на Църквата, православното богослужение отразява непроменени светоотеческия дух и богооткровеното възприемане на света. Поради това, като запазващо непокътнато първоначалното богослужебно Предание във форми близки на човешката възприемчивост, православното богослужение и до днес ни предава пълнотата на богослужебния живот и мистичния опит на Църквата Христова.

Денонощният богослужебен кръг започва с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта.

Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.

Последна промяна: 20.08.2020 г.